На 5 октомври се навършват 94 години от най-героичното време в българската история от 20-ти век - Балканската война.
Днес, когато нищо от мечтите и заветите на онези храбреци тогава не е осъществено; днес, когато сме по-малка и по-жалка държава дори от най-черните сънища на някогашните българи, нека поне почетем тази годишнина и паметта на българския воин!
Защото именно българският воин от Балканската война превзе непревземаемата Одринска крепост и за пръв път в историята превърна самолета в бойна машина! Защото ехото на българското "Ура!" още се чува край Чаталджа, Лозенград, Люлебургаз и Одрин.
Поклон!
Ето едно есе по темата: http://joruel.blogspot.com/2006/10/blog-post_05.html
и ще завърша с подписа на Vintersong,който гласи ДЪЛГ И ЧЕСТ.Наш дълг е да не забравяме тези наши деди дали живота си за националния идеал,защото такива хора и техните подвизи поддържат позамрялата ни чест и достойнство !
А защо така черногледо разсъждавате за Балканските войни? Те показват не само героизъм и български дух. Ако мислим трезво, не може да не забележим, че след тях, след "Първата национална катастрофа"(?) България увеличава територията си, населението й нараства и е получен стратегическият излаз на Бяло море между Места и Марица. Вярно, заради Кобурга успехите со по-малки, но тогавашна България е по-голяма по площ от сегашна!
