|
ПРИКАЗКА ЗА ЗАЙЦИТЕ
Имало едно време... Всички приказки започват с това!
Та едно време имало една гора. Тя си била от съвсем горски тип и в нея кротко живеела една скромна популация от зайци. Трудели се зайците, свързвали някак двата края, работели от сутрин до вечер, пращали децата си на училище, а вечер пийвали по кръчмите и помежду си току оплювали управниците на гората. Много дейни и нахъсани били те в това свое занимание. Повечето си имали твърди убеждения и ги отстоявали пламенно. “Този Зайце не става за президент! Редно е друг да го смени!”, казвали едни. “Повече моркови в гората! Да върнем зайците, които емигрираха в полето! Гората на зайците! Всички язовци – на Сатурн! Зайен президент!”, крещели други. “Всички ви лъжат! Само Зайчо казва истината! Той е решението!”, мъмрели трети.
Всяка вечер се повтаряло това...Идвали избори. Зайците пълнели горските кръчми и обръщали чаша след чаша сок от моркови. С това споровете се нагорещявали, страстите се разгорявали и глъчката не стихвала по всяка нощ.
Един ден някой се провикнал, че била спряла Морковената Електоцентрала и токът за пореден път поскъпнал. Събрали се зайците в горската кръчма да обсъдят проблема. От дума на дума се разговорили за идващите избори и отново се заформила дива дискусия.
Минали няколко седмици. Уплашена зайкиня се развикала, че морковите отново поскъпнали, а зелето се изкупувало за жълти стотинки. Намръщили се зайците, но вечерта в кръчмата заформили лют спор между привърженици на Зайце и на Зайен, та проблемът минал на заден план.
След няколко дни зайците забелязали, че по улиците вече не може да се ходи от боклуци, които преливали от кофите и се стелели по тревичката. Те намерили решение на проблема – събрали се в кръчмата и така нямало нужда да се спъват навън в отпадъците.
Настанала нощ. Над гората нощите били много красиви. Едни звезди се блещели, едно небе се тъмнеело...Идилия! А долу в кръчмата разгорещените зайци тропали с лапички по масите и обсъждали кандидатите за президентския пост в гората. Обсъждали, обсъждали, късали плакати, показвали международни знаци, изнасяли компромати и обвинения, псували и плюели..до сутринта.
И така...идва краят на историята. Поне за днес. Поука ли очаквате? Е, няма поука пък. На сутринта зайците изтрезнели, ала само до следващата вечер. Те бяха чели някога откъс от романа на горския поет Иван Вазов - “Пиянството на един народ”, ала отдавна го бяха забравили. Те бяха в свое собствено пиянство, което ги караше да не се впечатляват от проблемите на деня, защото други, по-важни и по-определящи за съществуването им въпроси ги вълнували: “Купил ли си е Зайце апартамент?”, “Бил ли е Зайен на една маса с лидери на бракониерски организации?”, “Агент на Държавното лесничейство ли е бил Зайчо?” и много, много други...
Следва продължение...
_________________
http://joruel.blogspot.com/
|
Влез
Регистрация
Помощ
Търсене
RSS
и си има поука,защо казваш,че няма 
