.

http://nabludatel.info

Разсъждения в есеистичен вид за Лявото и Дясното. Вие мислите ли, че могат да работят заедно в полза на обществото, а не в негов ущърб, както най-често се получава?

-------------------------------------------------------------------------------------------


Поредната среща между Лявото и Дясното се осъществила съвсем скоро, в началото на булевард Брюксел. Не се били виждали отдавна. Последната им подобна среща била преди много години в края на булевард Москва. От тогава досега минало много време.

Носели се слухове, че и двете вече се били променили. Слухове се носели, но факти липсвали. Преди този момент те все пак осъзнавали едно - че вървят в една и съща посока, но карат различни коли, слушат различно радио, четат различни вестници и най-важното имат различни приятели.

Забелязали не на последно място, че и двете живеят на една планета. Освен това са съседи в Младост, Дружба и Люлин; ползват едни и същи услуги - возят се понякога в претъпкан автобус, понякога в лимузина; работят една и съща работа - в тесен офис или в широко предприятие; хапват една и съща храна - понякога полуфабрикати, понякога в ресторант или пък пица на парче; но по някакво стечение на обстоятелствата не се понасяли и винаги си правели сечено.

От това, разбира се, страдали най-вече техните приятели

Техните приятели били много и различни. Всеки разбирал живота по своему. Приятелите и на Лявото, и на Дясното имали една характерна черта - често били нетолерантни към различно мислещите. Освен тази черта имали и положителни общи черти, но характерът им бил темпераментен и въпреки приликите, пазели дистанция помежду си, която с времето прерастнала в пропаст.

За това виновни, разбира се, били не само приятелите, но и самото Ляво и Дясно с държанието си. Та да се върнем в началото на булевард Брюксел. Тогава лявото попитало:

- Братле, накъде си? - а Дясното отговорило:
- Направо съм, а ти?
- И аз съм направо. Ние май винаги сме в една посока, но все пукаме гума по странен начин. Защо не вървим заедно?
- Не знам, нали така сме свикнали от край време, отвърнало дясното.
- Мислиш ли, че е поправимо?
- Едва ли, щом досега не сме седнали на една кола, няма и да седнем.
...
- Ама нали така вредите на приятелите си - казал неочаквано случаен минувач.

Редно е да споменем, че случайните минувачи тук обичали да се месят в чужди разговори. По някаква презумпция се считало, че

всички случайни минувачи били компетентни във всички области

най-вече политика, жени и футбол, та затова сега този минувач не подминал чуждия разговори.

- Добре де, запитало Лявото, по принцип ли не можем да вървим заедно или имаме действително разминаване във възгледите.
- Май ще е второто, казало Дясното.
...
- Второто глупости, казал друг случаен минувач, едни и същи сте си, като две капки вода, но интереса ви клати феса.

Разговорът продължил дълго. До приключването му се намесили още много случайни и неслучайни минувачи, но накрая се изпокарали още повече и враждата между Лявото и Дясното и техните приятели се задълбочила значително.

Минало известно време и няколко от познатите ни случайни минувачи се спрели край остатъците от Лявото и Дясното. Та тези случайни минувачи заварили нашите стари приятели на същото място - в началото на булевард Брюксел.

Около Лявото имало малко повече приятели, а около Дясното почти нямало и ситуацията била като след самолетна катастрофа без оцелели

Единият от минувачите бил песиимист и казал:

- Братле, дали няма да се получи както в края на булевард Москва?
Другият с прикрито чувство за несигурност отвърнал:
- Не знам, надявам се, че макар и с триста зора, поне един булевард ще изминем без да катастрофираме!

И тук някъде се намесил още един случаен минувач, който натъртил:

- Те ако не катастрофират, ние ще ги блъснем със сигурност...

Спречкванията от типа "Този тротоар е моя, но и другия не си го давам" между нашите главни герои Лявото и Дясното продължили, от което разбира се страдали най-вече техните приятели...

Струва ми се лявото и дясното в Европа могат да работят заедно и все по-често го правят. Справки, колкото щете, но най-фрапантните - голямата коалиция в Германия, очертаващата се такава в Австрия (тя има стара 40-годишна традиция) и разбира се в Европарламента. Случаят с втория тур на президентските избори във Франция е в същото направление. Прави впечатление, че иде реч за централноевропейски държави. Засега не мога да си го представя в Южна Европа и на Острова. Затова и в България се оказа невъзможно това, което стана във Франция.

Защо става така? Поради прекалено бързото развитие на процесите на глобализация, от които евроброкрацията в Брюксел се старае да не изостава. То предизвиква силна негативна обществена реакция - чрез отхвърлянето на евроконституцията в Холандия и Франция и чрез масовото навлизане на нови политически кръгове в националните и в Европарламента.

За пръв път в Брюксел има толкова много парламентарни групи и беше проблем да се състави мнозинството. Вместо единодействие на една от двете големи групи на ЕНП и ПЕС със сродни по-малки групи, се стигна до единодействие на двата идейни полюса. Оказа се, че разликите между тях не са толкова големи и идеологията отстъпи пред страха да не се допуснат до управлението и до парите новите хора. А те напъват! Този път бяха изолирани, но следващият - едва ли! Очевидно в цяла Европа централният конфликт вече не е между лявото и дясното, а между пътя, по който те водят и отказа да се следва този път. Тук влизат всякави либерали, еколози, педераси и т.н. като първите са най-склонни да се разберат с левите и десните, за да бъдат допуснати до софрата.

Най-компактна група в това течение на новите политически идеи са старите идеи на националистите - ЛьоПен, Хайдер, НДП в Германия, водещи партии в Холандия, Белгия и странното творение UKIP, което се появява засега само на европейски избори. Тук е и нашата Атака. Техните противници водят най-яростна пропагандна война срещу тях и за най-лесно ги обявяват за фашисти, но те наистина не са такива. Те са очевидно антиглобалисти без да са изцяло против евроинтеграцията. Но това не е Европа на регионите, а Европа на отечествата, както я разбираше де Гол и както тя е била в началото.

Критиката, която шефът на UKIP направи при откриването на Европарламентът беше най-силната плесница на още неизбрания Барозо. Цялата администрация на обединена Европа беше наречена "корумпирана, диктаторска и измамническа" и никой не повдигна глас да я защити! Мотивът беше "We want our country back!" и ще си я получат, въпреки че тази именно държава не влиза нито в Шенген, нито в еврозоната и си стои с единия крак извън ЕС, защото играе голяма политика в цял свят.

Иначе българските десни лидери след дългата редица грешни стъпки и открити издънки най-накрая се осмелиха да кажат не! на поредния европейски идеологически съветник. Така те осигуриха собственото си оцеляване, не че го заслужават. За дядо Беронов гласуваха само твърдите десни електорати. Ако тях призовеш да гласуват за човек, който само допреди ден си обявил за комунистическо ченге, как ще ти обърнат внимание и в бъдеще?