Една сесия във ФЖМК


Студент съм по журналистика, втори курс. Помня добре времето, когато кандидатствах. Бях поставил тази специалност на първо желание и исках да бъда приет на всяка цена в нея. Имах големи надежди, големи очаквания. Живеех със своите мечти, че някой ден ще имам честта да съм възпитаник на факултета по журналистика в Софийския университет “Климент Охридски”. Приеха ме на първо класиране. Дълго време бях в еуфория. За първи път в живота си се почувствах истински удовлетворен от нещо, което съм постигнал със собствения си труд.

От тогава минаха почти две години. Надеждата и мечтите обаче отдавна се изпариха. Реалността се оказа много по-жестока, отколкото можеше да се предполага. Очакванията ми бързо бяха потъпкани, а идеалите – унищожени. Настина ли е толкова престижен ФЖМК? Отговорът на този въпрос може да даде само човек, завършил въпросния факултет. И то без да се замисли.

Излишно е да споменавам за положителните страни на журналистическия факултет. Те не са тайна за никой. Всички знаем колко известни личности са преминали през тази институция. В последните години обаче сякаш факултетът върви по някаква инерция. Престижът и реномето му лежат единствено на стари лаври. Инерцията постепенно намалява, а развитието силно изостава. Не е далеч деня, в който то напълно ща замре. За да не говоря празни приказки, ще изложа фактите и аргументите. Вие сами ще разберете за какво говоря.

Методиката и формата на преподаване е напълно остаряла. Повечето преподаватели не взимат на сериозно учебния процес. Липсва освежаване и въвеждане на съвременни технологии в процеса на преподаване. Сухата материя, която се изнася, не е интересна за студентите. Те предпочитат да вземат на готово материалите за изпитите и да се подготвят сами. Редовното обучение във ФЖМК се приближава все повече до задочното. Задължителните присъствия на лекции и упражнения не са решение на проблема. Смятам, че е необходимо да се промени подхода на самите преподаватели към студентите. Но не това е големия проблем на ФЖМК.

Говорим за друго. Крайно време е комунизмът да бъде изкоренен от почвата на журналистическия факултет. До кога ще гледат на нас като на сбирщина от овце, които се борят за своя стрък трева. За Бога, ние сме индивидуални личности, които имат много по-висши цели от изкарването на 4-ка или 5-ца по дадена дисциплина. Имаме ли право на глас? Не! Тоталитаризмът и субективизмът са завладяли изцяло факултета по журналистика. Куп съмнителни субекти на преклонна възраст живуркат около структурата на ФЖМК без да са полезни на никой. Никому неизвестни лелки от администрацията се държат със студентите като с нисши създания, а самите те се мислят за началници. Когато поискаш информация или опиташ да защитиш правата си, ставаш просто обект на ругатни и най-безогледно биваш изгонен. Но и това са бели кахъри. Бих ги преглътнал, ако поне оценяването отговаряше на реалните знания.

Сесията, която преживях през този месец (февруари 2007), ще запомня за цял живот. Първо, защото напълно срина моята представа за ФЖМК и второ, защото ме накара да се замисля сериозно каква е стойността на висшето образование у нас. Очевидно, дипломата на хартия е много по-важна от знанията, които могат да се попият. Лошото е, че такава е нагласата и на самите преподаватели. Това подбива смисъла на цялото следване още в основите.

Умишлено няма да споменавам имена в следващите редове, тъй като целта на написаното не е да изобличавам преподаватели или да изкарвам кирливите им ризи. Въпросът е доста по-мащабен и глобален и се отнася до цялостната система във ФЖМК. Първият изпит, който напълно разби представата ми за проверка на знанията, беше по политология. Необходимо е да кажа и как протичаха лекциите по тази дисциплина. Ще започна с това, че доста малък брой студенти ги посещаваха. Защо ли? Просто, защото бяха скучни. Малката аудитория беше принудена да слуша вълнуващите анализи за вчерашното издание на “Big brother” или пък “Survivor”. Пеньо или както му беше името беше издигнат в национален герой. Вероятно въпросната преподавателка е гласувала именно за него в проучването на БНТ “Великите българи”.

Слушахме за личните драми, за семейните проблеми и всичко останало, само не и нещо от изучаваната дисциплина. Както и да е. Намерихме учебници, четохме, явихме се на изпит. А той се оказа по-голяма пародия и от преподаването. Преподавателката раздаде тестовете, пожела приятна работа и излезе. Повечето останахме като потресени. Напълно естествено, голяма част от студентите се възползваха от това и преписаха всичко. Дойде време за оценките, а те бяха повече от фрапиращи. Масово се срещаха 3-ки и 4-ки. Студенти с абсолютно еднакви тестове имаха съответно 3, 4 и 5. Пълна пародия.

Аз също преписвах в известна степен и затова нямах правото да отида и да се разправям. Въпросната проподавателка се оправда повече от смехотворно. Имала доверие в студентите, а като видяла, че са преписвали, поставила ниски оценки. А иначе бях убеден, че съм направил тест за висока оценка. Както и да е. Явно критерият за оценяване във ФЖМК вече не е какво си направил на изпита, а колко си посещавал лекциите. Аз работя като журналист в спортен вестник почти без почивен ден. Съответно нямам възможност да присъствам често. Не се оправдавам, това си е лично мой проблем. В такива случаи при нас казват “ами да си се записал задочно”. Проблемът е, че от една страна няма никакъв официален контрол (не се водят присъствия), а в същото време преподавателите поставят оценка в зависимост това, до колко те познават и до колко си посещавал занятията им. Убедих се в това на почти всички изпити.


Изпит по народопсихология. Два перфектно разработени въпроса, курсова работа 18 страници. Естествено, очаквах 5 или 6. Не съм бележекар и не се боря за стипендия. Но когато учиш усърдно, натрупаш знания, направиш успешен изпит и разбереш, че оценката ти е 4, няма как да запазиш самообладание. Просто се чувстваш потъпкан и някак си излъган. И от ден на ден разбираш горчивата реалност във ФЖМК...

Най-големият шок получих, когато разбрах оценката си по методи за изследване на масовите комуникации. Никога не съм излизал по-удовлетворен от изпит, както след този. Бях уверен в знанията си, развих въпросите точно така, както са в лекциите. И най-важното, не ги назубрих, а просто ги осмислих. Когато отидох да видя оценката си в списъка, щях да припадна. 3! Е, аз на това вече му викам подигравка. Подигравка, която получавам нито за първи, нито за втори, нито за трети път... Тя просто се превърна в ежедневие във ФЖМК.

Може би според преподавателите оценките се делят на две – взет изпит и невзет изпит. Дали е 3 или 6, все тая. Да, ама не е точно така! Най-лесно е да се явявам просто ей така, да отбивам номера (както впрочем правят доста професори) и накрая да си взема книжната диплома. Аз не искам това. Искам просто да науча нещо, което след това ще ми бъде полезно в журналистическата професия. За жалост, няма как да стане при сегашното състояние на факултета.

Трябва да ви призная, че за 5 месеца работа в моя вестник натрупах безценен опит и научих много повече, отколкото вероятно ще науча за цялото си следване в университета. Тъжно, но факт. Дали това е нормално? Не е ли крайно време да изчистим комунистическите навици от ФЖМК? Нужно ли е да се промени най-накрая цялостната система на преподаване във факултета? Или пък е по-угодно за някои да си караме по старому? Отговори трябва да дават други. Ние само задаваме въпросите.

Аржентинеца

И тук тръгнаха глупостите - който не ви пише 6, както сте свикнали от гимназиите, е задължително комунист, фашист, атакист.... Мързеливи ко....та!

ами явно аз не съм в час,защото си мислех,че е нормално да се взима предвид присъствието...явно само при нас е така
не виждам къде ти е проблема,при положение,че ти самият не присъстваш,а и сам каза,че си трупаш опит на работното място...

Може пък наистина да е прав,и при нас е имало БОЛ такива случай, повярвайте ми - подигравка си е, защото някои наистина искат да учат не заради 6-ците, а за да са морално удовлетворени...

Според мен си прав макар и не изцяло. Все ми е тая каква оценка ще имам стига да отговаря на това, което съм показал на изпита. Дори да е 2. Знам си че аз съм си виновен и какво трябва да направя за да се поправи. За някои преподаватели обаче това не е така. Или изпита им е пълна пародия само неявилите се не го вземат или пък оценките им са ... неадекватни. Че като ще е така да въведем двубалната система - взел изпит и невзел изпит. Аз не ходя заради оценката на изпита, а заради проверката на знанията. А ако някой ме оцени с 3 вместо с 5 примерно - той се подиграва с мен. Слава богу на мен личноне ми се е случвало, а дано и да не се случва.

Май нещо не се разбираме. Написъл съм го ясно и точно къде ми е проблема:
Не се оправдавам, това си е лично мой проблем. В такива случаи при нас казват “ами да си се записал задочно”. Проблемът е, че от една страна няма никакъв официален контрол (не се водят присъствия), а в същото време преподавателите поставят оценка в зависимост това, до колко те познават и до колко си посещавал занятията им.


След като няма регламентирано присъствие, (т.е. всеки може да ходи на лекции, когато поиска, не ти се пишат отсъствия), следователно е напълно нелогично в критерия за изграждане на оценка да се взима под внимание не знанията, а това дали си бил или не.

Лошото е, че "неразбинето" е едно от основните неща във ФЖМК.

Днес имаше акредитационна комисия и се оказа, че първото нещо за факултета, което са научили членовете й, е прякорът на Ичева - "Майорът". А пък Майор Ичева, както всички знаем, е един от основните двигатели на неразбирането във Ф-то.

Евала, братле! Няма нещо, което да оспоря в написаното от теб за ФЖМК. Дори мога да допълня още много неща, които вече съм изрекъл/написал...

Добре, че все още не са ме обвинили в раздвоение на личността, относно статията по-горе

Пълна подкрепа от мен за всичко, знаеш!

На мен ми се струва, че не теб трябва да търсим за раздвоението по отношение на тази статия

Съгласен съм с написаното.

Поздравявам те, Спасете ФЖМК!
А иначе, по-добро обучение от явната практика на конкретно работно място - няма. Така че продължавай в същия дух и най-важното е просто...да завършиш. Да не ти пука за друго.

А, и да не забравя,
Спортът е чудесен начин да "избиеш" яда си и да покажеш нужната спортна злоба в определени спортни мероприятия, които предстоят!

Защо ли ситуацията ми е толкова позната? Все пак на първо място човек трябва да учи именно, за да се обогатява, заради самото знание, на второ, за да си вземе изпита и чак на трето за оценка.

Има неща около цялата сесия, които авторът на статията някак си типично "по журналистически" пропуска, за да си прокара тезата. Която като цяло е справедлива, но аз пък не обичам да се показва само едната страна на момената.

Разложението, например, е абсолютно взаимно, нека да започна с това. Отношението на самите студенти към лекциите по тази конкретна дисциплина беше не по-малко несериозно. И понеже бях на по-голямата част от лекциите и слушах какво се говори, мога да кажа, че материалът, върху който беше тестът, беше предаден. Някои не са били там да го видят и чуят това, но пък после бяха измежду тези, които отвориха най-големите усти.

Аре, че не ми се занимава д апиша глупости тука. Поздрав с The Casualties - Media Control за всички колеги, надъхани и съвсетни строители на гражданското общество...

Joker, нека първо се обърна към теб , незрящи, защото ако не друго то вината ти е, че просто си се натресъл в една от примерните групички, които жънат симпатии след симпатии по 1001 причин,и за размерите на чийто явно можем да съдим според жребия, на който сме заложили известно време преди да се заселим в земите на твоите отявлени съмишленици и добри познайници,приятели от ранна студентска възраст - нашето "precious" преподавателите на СУ.Нека да я подкараме от някъде все пак.. shall we?

1.
2.

1.Бих ти предложил помощ, но нека се ограничим до там ти сам да се опиташ да потърсиш аргумент за думите си.Когато го намериш постарай се моля те да бъдеш максимално лаконичен и по мое му да намериш начин да направиш така, че "2." да не фигурира,ОК?..2.Един съвет от мен - когато в съзнанието ти се върти велия спомен за "1.", но не помниш в коя точно част от живота си си имал шанса да се сблъскаш с подобни исторически и настоящи феномени недей да предприемаш стъпка "2." защото, повярваи ми няма да е най-удачното което би могъл да сториш, а когато си позволяваш подобни фриволни, необмислени обръщения хората започват да те гледат с други очи,нали разбираш..

eli_girl , към теб приятелко хмм.. явно е имало известна причина щом не си успяла да вникнеш ама никак даже в съдържанието, което като цяло бе ни сервирано в стил "и пеньо от ББ3 би ме разбрал".Не си могла да догатнеш и да развиеш, а какво остава да приковеш вниманието ни със ,забележи, шепичката проблемченца върху които си се опитала, бих казъл твърде нескопосано, да насочиш евентуален бъдещ акцент и ход на полемика помежду ни!

а ето тук,скъпа аудитория се натъкваме на г-н Х. Колумб,който не знайно защо не се отказва да прави откритие след откритие особено в сфера в която на пръв поглед дооста си го бива - с удоволствие ни запознава със своята тероия, че е виждал с очите си хора,живи хора , за които съответно признанието или непризнанието от страна на племенния вожд[всъщност те имали по няколко и ги сменяли всяка година] не било от такова значение.Тези хора считали че самооценката е над всичко.Водещо при тях било мотото "целта оправдава средствата" влагайки единствено и само положителен смисъл.Благодаря ти, got, че бе полезен в това явно кризисно положение,подкрепата ти бе много живителна за всички..

SepulTeraHead, въпроса е в каква посока трябва да натежи везната..и понеже тя го прави в полза на тази или другата страна то си вадим изводи.Целта беше "кирливите ризи" на яве!Това, че си успял да намериш пробойна, ако е фактическа истина разбира се, е само по себе си абсолютното нищо.Тук, твоя колега говори за машината СУ,за това , че маслото е в страшен дефицит, за това , че конвейра , на който понастоящем сме зе подкарали и ние бълва маса дефекти, става дума за угрозата, нали разбираш, нихилизъм, надменност, симулация на учебна дейност.. не е въпроса дали материала ти по "X" е предаден, а дали материала ти по "n.X" е в норма,като норма тук не е еквивалентно равно на "така колеги, разполагате със всичко което ви е нужно", тук се говори за ефективност [тук ако ти се занимава дай воля на въображението си..кой знае, може и да доплуваш до галерата на г-н Колумб,от там те поема той]

Ако има някаква цел, то тя е някой да примигне виновно и да сложи край на тази болест, но това ще е толкова лесно и до такава степен разните господа нищо не ще реализират от цялата тая плетня, че минаваме на план Б - колеги,да тънем в смрад и лайна!.. да ме прощават

Подкрепям частично Спасете ФЖМК. Знаете ли, ние никога няма да успеем да променим статуквото, каквото и да напишем, каквото и да кажем, колкото и години да следваме. Знаете ли обаче защо? Защото нашите мили колеги с капаци пред очите предпочитат да лижат, вместо да ни защитят или поне подкрепят. Щото различният е чужд, а той никога не се приема. Ни от преподаватели, нито от студенти. Щото до края ще си стърчим като самотни колци насред празното и не колци, ами направо уродливи трънести образувания сме в очите на гимназиалните даскали, които ни..хм..учат. Не гимназиални, прогимназиални. Но не всички са такива, все пак.
И все пак нали се казва, че студентите са бъдещето, будността на нацията? Айде бе, как така? Защо точно нашите колеги мълчат като пукели, гледат си само своята паничка и никак не им дреме за останалото. След тях - потоп. Ега ти будните колеги, няма що. После по същия начин ще лижат подметките на шефовете си, а не дай Боже, ако станат парламентарни журналисти, ще им треперят сърчицата пред някой дупедав, докато му вземат заветното интервю, а той ще ги мотае, мотае...по комунистически, точно както ни мотаят някои "велики" преподаватели.
Болката от несправедливостта е тежка...несправедливости много. Кажете ми, ние ли сме неразбраните или..
А в началото се чудех защо факултетът е празен. Е, как няма да е. Спирам да пиша, че ще стигна твърде далеч. Обобщавам : ако студентите бяха истински студенти, а не поддакващи плужеци ( в повечето случаи ), картинката щеше да е значително по-различно. Хайде да спрем да си траем чак пък толкоз, никой няма да ни гръмне. Дори само 3-ки да ни пишат, пак ще си завършим...