Толкова се възмутих от МВР и от бездействието на повечето медии, че започнах да правя блог. Цяла нощ не съм спал да го мисля. На български не съм писал от години...
В тази дълга нощ, случайно попаднах на текст писан през 2001-а, който все едно е писан днес. Моля, разпространете го както намерите за добре.
"...В тази държава исках да се чувствам българин,но не мога да кажа как се чувствам в момента. Имам усещането,че живея в страна на абсурда.Посттоталитарното ни общество ни изпраща - мен и всички вас - в някакъв измислен свят като роман но Оруел - където властта е всесилна,издигната на пиедестал, а гражданинът - нищожен и безправен.Действителността в нашата държава може да се определи като виртуална демокрация.
Аз говоря и ще продължавам да говоря, защото съм гражданин на тази абсурдна държава.Пиша и ще продължавам да пиша,защото в момента се пише историята на унищожението на българския дух.
В България бият за написано слово, за изразено мнение,за изнесени факти и информация.През годините на "демокрацията" мнозина журналисти станаха жертви на физическо насилие заради публикациите си. Случаи само от миналата година(2000 г.). На 28 февруари автомобилът на Момчил Милев,журналист от в."Капитал" беше запален заради негови публикации.През юни 1999 г. побой беше нанесен и на Алексей Лазаров от същия вестник. На 28 ноември Ангел Атанасов, главен редактор на добричкия вестник "Добруджанска комуна" беше бит с гумена палка от неизвестен извършител заради статии във вестника,свързани с незаконни сделки на няколко местни фирми. На 16 декември беше извършен жесток поръчков побой над журналиста от ямболския вестник "Тунджа днес" - Тодор Димов,отново заради негови публикации във вестника. През май полицията в Перник нахлу в офиса на фирма "Фламинго" и иззе оттам книгата "Мафиотска България" на Трайко Георгиев с цел да препятства нейното разпространение.И така нататък и така нататък.И т.н.
Насилието срещу журналисти и писатели не е от вчера.Бити, отвличани,взривявани,заливани със сярна киселина....И това се случва в страна,която се стреми към ЕС,случва се в 21-ви век. И нито един политик не протестира. Нито един. Всъщност заради думи убиваха и преди 2000 г.
В България на Учителя Костов(да се множат мандатите Му) и Сие журналистите и писателите им са виновни,че за 11 г. се натрупа огромна доза обезверяване, че приватизацията не върви, че братовчедите яко крадат, че новите членове на НИС са пълни некадърници,че здравната реформа е емблема за абсурдна организация и икономика,че няма парно,че младите бягат панически от страната,а старците умират от глад и студ.
Не е смелост, а въпросът е да вземеш позиция,гражданска позиция.Всеки вижда какво става, всеки знае, че се е разсмърдяло, но никой не говори и пише за това.Няма го бунтовният дух и волята за съпротива.Всеки е пас,пълна апатия.Спящият дух слял се с масовото съзнание,приспиващо разума на припева на приспивната песен и безметежието на посредствеността, става идентичен със съществуването ,а то със сънуването.Сън, наподобяващ живот.
Целта на книгата е да се активизира загрижеността за бъдещето ни, да осъзнаем реално и в дълбочина критичното положение на страната ни, а не да го приемаме във вида, по който ни го представя Учителят Костов(да поживи Бог дните Му) и Сие.Книгата трябва да стресне хората, да ги накара да се замислят по важни обществени въпроси и проблеми и да действат.Пред нас,българите има два пътя: Пътят на роба, на търпението,на овчедушието,пътят на чакането(да се появи пастир за стадото,избавител,месия ). С една дума - пътят на съдбата. Но затова сме плащали и плащаме скъпо - пет века робство, въвличани сме във войни, днес - задълбочаваща се тежка морална,духовна и икономическа криза и т.н.
Вторият път за нас е пътя на решителното действие,на активното действие,на свободната воля.Това е пътя на ясното разбиране,че всеки един от нас поотделно и всички ние взети заедно сме способни да действаме сами,уверени в собствените си сили,че сами можем и сме в състояние да променим съдбата си.Изборът на път в бъдещето е избор на всеки един от нас. Времето изтича,а ние имаме закъсняло развитие на политическа култура..."
Не знам името на автора.
взето от:
http://www.vlast-bg.hit.bg/uvod.htm