"Дневник", проф. Емил ХОРОЗОВ* = >>

*Авторът е преподавател във Факултета по математика и информатика на СУ "Св. Климент Охридски", ръководител е на катедра Диференциални уравнения, бивш декан



Има нещо, по което се наблюдава разминаване в общественото виждане за ролята на университета. Става въпрос за недооценяването на ролята на науката и научните изследвания във висшето образование. Това, което правят квалифицираните преподаватели, е да пренасят до студентите, помежду си и до цялото общество натрупаните с векове знания. Но без съмнение от тях се очаква и да произвеждат ново знание.

В класическото си есе "Мисията на университета" един от големите мислители на миналия век Хосе Ортега-и-Гасет задава въпроса в какво се състои висшето образование, предлагано в университета на многочисления легион младежи. И отговаря - това, което и враговете на науката знаят - в две неща: 1) преподаване на интелектуални професии, 2) научно изследване и подготовка на бъдещи изследователи.

Днес се правят класации на университетите в света. Каквато и класация да вземете, най-добрите университети са тези, които са прочути с науката си - "Харвард", "Принстън", "Кембридж", "Оксфорд"... Началото на списъка е непроменливо до скука. Някои не обичат класациите. Впрочем, ако една класация не отговаря на обществената нагласа, тя няма големи шансове да направи впечатление. Затова няма да разделям науката от образованието. Естествено е да си служа с примери на университети, които познавам по-добре. От България това е СУ "Св. Климент Охридски". Какво конкретно трябва да реформираме? Преглеждайки чуждите университети, ще видим, че нашите се отличават със следните недостатъци:

- Взето усреднено, науката е на ниско ниво - заедно с добри и даже много добри учени съжителствуват посредствени. Има и такива, които никога не са били каквито и да било учени, даже от формална гледна точка. Не са написали трудове дори за една малка докторска. Именно преподавателите, които никога не са се занимавали с научна работа, създават натиск върху науката и с това рушат устоите на университета. Как е по света? Във Франция има "скромни" в научно отношение университети. Те са прикрепени научно към други по-солидни. Такъв е университетът "Д`Артоа". В математическия му факултет обаче няма нито един учен без докторска степен. Нещо повече - няма нито един без статии в престижни списания.

- Претрупана учебна програма без особени връзки между предметите.

Учебните програми се правят не за студентите, а за да осигурят лекции на преподавателите



Курсовете съдържат много детайли, които са полезни далеч не за всички студенти. Има много излишни предмети, а даже основните дисциплини се четат в невиждан извън България хорариум. За сравнение - един студент в "Харвард", MIT, "Кембридж" има 12-16 часа седмично. Един студент при нас има 25 и повече.

- Липса на общообразователни курсове. Пояснявам: тези, които учат математика, физика и т.н., не учат хуманитарни и социални науки и обратно. С което университетът не изпълнява своята мисия да се грижи за културата на младите. Сравнение - в MIT студентите по науки и инженерство учат задължително по 8 курса (но всеки от тях е изборен) хуманитарни или социални предмети. Естествено има реципрочност.

- За съотношението между преподаватели и студенти ще дам пример с университета на Аризона, един от най-големите по брой студенти в САЩ. Там е имало 36 337 студенти през 2006 г. От тях - 28 442 са в бакалавърска степен, а 7105 са в горните степени. Преподавателите на редовна работа са 1182. Следователно съотношението е 1:30, един преподавател обучава средно 30 студенти. А каква е науката? Данните поне за математика са, че няма нито един преподавател (от около 100) без научна степен и без солидни публикации в елитни списания. Физиката научно е на още по-високо ниво, а физиците в Аризона са около 40. При нас те са около 160. За съжаление не открих официални и общодостъпни данни за СУ. Оценките ми са, че студентите са между 15 и 20 хил., преподавателите са вероятно около 1500. Съотношението, изглежда, е 1:10 или 1:12.

Интересно е сравнението с преподаването на математика. В Аризона всички студенти под една или друга форма изучават математика. Но особено много изучават инженерните и научните специалности. Над 10 хиляди студенти изучават повече от два математически курса. У нас, като изключим математиците, в СУ главните потребители на математика са информатиците и физиците, които са малко. Това прави с пъти по-малко студенти, отколкото в Аризона, но преподавателите при нас са дори повече. Една трета от тях са без научни степени, без научна продукция. Сравнението между двата университета по отношение на физиката, химията, и т.н. не е по-добро.

Работата с по-високите степени изисква далеч повече индивидуален подход, т.е. повече време

Няма основание у нас да има толкова много преподаватели, които не правят наука, не подготвят докторанти, но водят огромно количество часове, голяма част от тях ненужни. Още едно сравнение - курсовете по анализ там са 160 часа, при нас 480 - три пъти повече часове. А колкото до студентите в MIT - всички си намират веднага престижна работа, ако не продължат да учат още. Ние сме далече от тяхната наука. Но това ли е причината да стоим 2-3 пъти повече при студентите?

- Липса на ефективна система за оценка на качеството. Агенцията за оценяване и акредитация, Висшата атестационна комисия и НФ "Научни изследвания" не се справят с тези задачи. Това не е случайно, след като техните сътрудници се избират невинаги по професионални достойнства.

Правителството също смята, че образованието се нуждае от реформа. Единственото, в което силно се различаваме, е кой трябва да я прави. Безнадеждно остарелите (още преди съставянето им) закони за висшето образование и за научните степени и звания напълно парализират даже мисълта за реформи.

И пак ще се обърна към испанския философ: "Университетската реформа не може да се свежда, камо ли да се състои в поправяне на грешките. Реформата винаги означава създаване на нова форма."

Какво очакваме

- Да се променят двата закона, като най-добре е да се заменят с един. В него да залегнат принципи, почерпени от опита на развитите страни. Да не се окуражава назначаване без научна степен. Евентуално изключение биха могли да са университети, които не са атестирани за обучение в докторска степен.

- Особено важно е да отпаднат чисто българските "предписания" как да се пишат и представят дисертации, как да се избират хабилитирани, които често преместват дискусиите от научните достойнства върху несъществени "нарушения на закона", като по този начин дават възможност за изява на треторазредните учени. Но по-важното е, че безсмислено забавят процедурите.

- Да се предвиди намаляване на броя на учебните часове на студентите. Те имат нужда, освен да слушат безценните лекции на своите преподаватели, още и да мислят, и да възприемат света около себе си. В справочника на MIT е посочено, че студентите трябва да работят тройно повече самостоятелно.

- Задължителните часове до голяма степен да се заменят с изборни. Изпитите да станат писмени.

- Системата на заплащането да стимулира младите хора морално и материално, за да работят като университетски преподаватели у нас и да се развиват според способностите си.

- Да се направи международен одит на университетите, особено в научно отношение. За известно време помощта на ЕС в акредитирането трябва да е решаваща. Едва след това да се направи българска агенция за акредитация.

- Много е важно нашите ВУЗ-ове, особено тези, които имат по-големи претенции, да станат наистина университети, т.е. да започне обвързване на факултетите не само чрез името на техния патрон, но и с учебните програми и, където е възможно, с научната работа.

- Законодателно да се въведат сериозни стимули за инвестиране в науката.

Има още много важни неща, които трябва да се направят - приоритети, разделяне на финансирането, окуражаване на създаването на фондации в подкрепа на науката и технологиите. Има и други закони, които трябва да се променят. Нека правителството прави това, за което е избрано - да ръководи чрез инструментите, които има. Защото по-нататъшното забавяне на реформите може да има опасни последици. Да оставим образованието и науката на стихията на улицата ще е лош вариант, в който ще вземат връх популистки решения с краткотрайна или нулева полза.


*Авторът е преподавател във Факултета по математика и информатика на СУ "Св. Климент Охридски", ръководител е на катедра Диференциални уравнения

Добре звучи (само дето до историческата граматика иска да ми трясне и още някоя невземаема математика примерно ), само дето ще си остане поредният глас в пустиня.

Впечатли ме това:


Хм, това в разликата в хорариумите е вярно. В западните страни си много по-малко зает в самото уни като лекции. Там си по-ангажиран в самостоятелна работа. Мислите ли, че така е по-добре? Мислите ли, че трябва да се съкрати хорариумът в СУ?

Не. Тъкмо днес бях на вечеря с преподавателката ми в японския университет, и тя самата призна, че когато нямаш срокове, задачи и изпити, когато не те подбутват и те оставят на самотек, нищо не свършваш и нищо не научаваш.

Е, можеш да имаш срокове и без да трябва да висиш от 8 до 20 в Уни. И не ми казвайте, че никой няма такава програма, аз съм имала И аз мисля, че трябва да се намалят безсмислиците.

Явно зависи от специалността. При нас програмата е крайно олекотена и имаме много малко предмети.

Въпросът беше трябва ли да се съкрати хорариумът т.е. присъствените часове в Университета. А не дали трябва да има изпити, текущи контроли и пр. Самият хорариум при нас не е чак такъв проблем имайки предвид, че присъствието на лекции не е задължително. Само трябва да се премахнат безлполезните курсове, по които отделяме сума ти и време да учим, само и само да изкараме оценка на изпита.

Тва е тъпо заглавие! Разбира се висшето образование не може без някакви, дори малко, научни изследвания. Какъв авторитет може да има професор, който нищо не е написал...

Авторитета едно на ръка ... а компетентност ?

Хубава теория, alhimikat. Всъщност, благодаря ти за този пост.

Ама не вярвам да може да се приложи в СУ. Трябва преди това едва ли не цялата държава да се промени, мисленето на хората, ценностите, целите...баси революцията трябва да се случи, за да се промени всичко това.

Може и да не настане революция. Много зависи как ще се прокарат всички тези реформи.
Ако намалят хорариумите и целокупното професорско войнство на СУ излезе на протест с лозунг "Взехте ни хляба!" "Убихте ни университета!" , обществото ще се разбуни. Много от хората няма да са запознати със същността на реформите, но като видят професор да реве, със сигурност ще се стреснат. Ще има недоволство, протести.
Но ако реформите се прокарат с подкрепата на обществените личности и не се създава медийна истерия, че "Ето на, ще погубят СУ", всичко ще мине кротко и мирно.
Дали ще има революции всъщност зависи много от PR-а на реформите.

За всеки случай, ако някой тръгне да реформира СУ, трябва да пипа много внимателно и да подбере това от западната образователна система, което наистина е по-добро от българската, а не да вкарва неща на сляпо само защото е дошло от Запада.

^^ Нямах това предвид. Misunderstanding

точно така е,как може за началната педагогика да учиш генетика,кръвоносна система в детайли и какво ли още не.............
и може би трябва във филологиите да се наблегне на езика повече отколкото на литературата..

абсолютно съм "за" намаляване на часовете и увеличаване на самостоятелната работа. има милион безмислени предмети. например хорариума по екология за специалност молекулярна биология е близък до този по ензимология и имунология, а по математика е и по-голям, което е пълен абсурд.
освен това трябва да се сведе до минимум практиката за масово преписване, както и буквалния превод на статии и предаването им като курсови работи (поне при нас така става)... същото се отнася и до писанто в учебниците, защото аз съм срещала учебник с бг автор 90% сходен с чужд учебник, на места изреченията са 1:1, 10% процента разлика е съкращаване на някои абзаци и разместване на последователността. ами това е безобразие.
тази година завършвам научна специалност, не бих продължила образуванието си (магистратура, докторантур) в СУ.

Офффффф.... е не може да пише тоя човек по-късо. Така и ще си отиде. Сякаш всички трябва да имат време, че да четат чаршафи.


Не знаех, че Хорозов има способности по изобразително изкуство. Аз знам, кои са лицата на карикатурата от изпитната комисия, но нека да не разкривам

Часовете сега са си нормално. Кой се оплаква, че е много зает в Университета????????????? Тоя, който не ходи. Други не знам да има.
А онея другите с 16 часа седмично са за калпазани.