Къде съм казал, че родителите на тия деца са възпитани, културни и интелигентни хора?

Когато едно дете се прибира от училище и заварва баща си да се налива с ракия, докато на екрана на телевизора се кълчи някакъв полугол силиконов чалга-урод, който пищи като прищипана коза, какво очакваш да научи?

Сега пък изкарахме родителите им абсолютни деграданти и утайката на обществото.

Най-смешното е, че всеки път, когато даден случай на училищно насилие се коментира в медийното пространство, разни слабоумни водещи задават въпроса: кой е виновен - училището или семейството? Много ми е интересно, какво точно може да направи училището?

Моя въпрос е: Защо сложи точно вододела на "опростяване на нацията" в средата на 90те години?

Уви, в хода на дискусията допуснахме смесването на някои понятия. Сигурно и аз съм виновен, но все пак не казах "опростяване на нацията", а казах (писах): "Ситуацията с реда и дисциплината в българското училище започна рязко да се влошава около средата на 90-те.". Това е обективно наблюдение. А какво е обяснението? Тогава учениците започнаха да осъзнават, че могат да правят каквото си искат, без никакви последствия. Когато тръгнах на училище през 1987 г. имаше един зам-директор - другаря Пущаков. Беше мъж на около 35-40 години, як като бик. Неговата работа беше постоянно да обикаля по коридорите, да раздава шамари и да дърпа уши. Две или три години след промяната Пущаков (вече господин) изчезна някъде, но споменът за него беше жив още няколко години. Около средата на 90-те учениците се усетиха, че Пущаковците вече са останали назад в историята. И всичко отиде по дяволите.
А за държавата... Когато мутрите (творения на стария комунистически репресивен апарат) се появиха за пръв път в началото на 90-те, те будеха у нормалните хора страх, отвращение, присмех - всичко друго, но не и възхищение. Когато през 92-ра излезе "Радка пиратка" (дотогава имаше само српско), беше срамно да се слуша чалга. Точно около средата на 90-те нещата започнаха да се променят. През 1996 г. излязоха първите романи на Христо Калчев, създаващи героичен и дори харизматичен ореол на мутрите (тези романи не бяха причина, а само следствие от започналия процес). Хората се усетиха, че държавата я няма и изведнъж всички започнаха да искат да бъдат като мутрите, започнаха да им подражават. Чалгата излезе от вмирисаните на оцет и чесън кръчми и плъзна навсякъде. Това не е, както ти го нарече "опростяване", а загуба на респект към реда и социалните норми, което, от своя страна, вече вади цялата простотия на показ в пълния й "блясък".
Тук само споделям някои мои откъслечни, субективни наблюдения върху тези процеси. Те (процесите) тепърва предстои да бъдат предмет на обективни научни изследвания от страна на социолози и философи...

P.S. Безуспешно издирвам другаря Пущаков в Гугъл, защото искам да го почерпя с уиски и/или с ракия и салата (каквото предпочита). Уви, явно няма профил във ФБ.

Първо - сигурно имаш предвид "Тигре, тигре", защото тя е за мутренския начин на живо.

Второ - и сега има такива директори като този, но и преди години и сега има един % ученици, които не подлежат на превъзпитание и без значение кой им преподава. Това го има във всяка страна и почти всяко училище. Това не зависи от ситуацията в дадената страна - както има простаци в богатите държави, така и в бедните и т.н.

А има и обратния вариант - и тогава е имало директори, които са били на другия полюс - твърде либерални и неправещи проблеми на децата. Затова си мисля, че училищната среда и учителите не спомагат за възпитанието, без значение каква е ситуацията. Т.е. това, което си мисля, че се е променило не са ХОРАТА, а ПРАВИЛАТА - при комунизма нещата са били по-строги и лошия ученически материал е бил под строг контрол, което отново не е действало като превъзпитание, а по-скоро като форма на справяне с проблема временно. Но промените от 89та довеждат до ситуация в която това спряване се оказва, че не е действало навремето, а само е отлагало проблема за по-късен етап (когато ученика стане гражданин и замени боя в училище с кражби, хулиганство и т.н. - т.е. вече не е проблем с подрастващ, а престъпност) - според мен комунистическия начин за справяне с проблема е оставил кофти наследство на следващата система, която зачита повече гражданските права и се стреми към друг модел на обществото (западния).

И трето - далеч по-важно е как е възпитан един човек, а не в какво училище попадне. Например в спомената от началото на темата случка с боя на бал - доста е смутително, че училището е наречено "елитно" - т.е. някой някъде е решил, че то е по-престижно от някое друго. Но реалността показва, че лош човешки материал може да има на всяко ниво, всяко училище и всяка система. И ето ни повода за настоящата тема като типичен пример. Затова отграничение мисля, че мога да направя спрямо родителите и семейната среда - семейните ценности и възпитание не се влияят от политическата обстановка - а е следствие на дълга поредица "родители възпитават детето по един начин, то възпитава децата по сходен начин, а те - своите и т.н." - което накратко значи, че подобно просташко поведение може да се проследи като модел на възпитание още от родителите на тези хора, а тяхното възпитание БИ ТРЯБВАЛО да е базирано на това на родителите им. Проблем се получава, ако някъде по веригата се получи малформация - която е демократичните промени, които са заварили дадена група хора в пубертета и им се отразила по подходящ начин. Без това да изключва разбира се и заложеното в ДНК-то им поведение и характер. Тези които са имали бал са набор 94'. Което значи, че родителите им са били в млада възраст през 93-94 и е възможно през 1989 да са били непълнолетни още. Факт е, че много хора са приели по-леко промените и при тяхната линия няма малформация, но е факт, че при доста има. В последствие след като краткия междинен период на промени е отминал (до 1991) после идва вълна от хора, живели твърде малко в преходната епоха и една такава рязка промяна не би им се отразила - сиреч - техните деца си имат нормално добро възпитание и са добри хора.

Затова си и мисля, с оглед на всичко казано - че между една вълна на деца родени малко преди междинния период (1989-94) и веднага след него са в нормални граници, докато родените между тези групи показват проблеми. Т.е. искам да кажа, че добрите и възпитани младежи ще се завърнат като масовост в някой от следващите набори в близките години, предполагам може би още следващия набор.

Поздравления за поста, Кристо! Мисля, че с теб нямаме спор по темата, а просто разглеждаме ситуацията от различни перспективи, акцентираме върху различни страни от една и съща действителност, което означава, че се води пълноценна дискусия. Но трябва да направя някои забележки от лично и професионално естество:

ВСИЧКИ ценности са исторически и културно обусловени. Това не е моя теза, а аксиома. След 1944 г. комунистическият диктат подмени традиционните български ценности, формирани на базата на християнския метанаратив (които 500 години Османско робство не успя да подмени) с идеологията на диалектическия и историческия материализъм и с т.нар. социалистически морал. Сигурен съм, че ти ме разбираш, но за да ме разберат по-младите колеги ще дам пример: на нас, в детската градина, ни четяха приказки за добрия чичко Ленин и за смелостта на чичко Димитров на Лайпцигския процес. Представи си, що за болни мозъци биха занимавали пет годишни деца с Лабцигския процес!!! Същевременно на Запад се случиха други интересни неща (пак с оглед на аксиомата за историческата и културна обусловеност на ценностите). През 1979 г. Жан-Франсоа Лиотар определи парадигмалната промяна в духовния и културен живот на Запада като "край на метанаративите", т.е. - постхристиянският Запад престана да вярва в абсолютни истини и абсолютни ценности. У нас, след падането на комунизма, соц-морала биде изхвърлен на бунището на историята, но на негово място не дойде нищо друго. Западът вече нямаше какво да ни предложи като ценностна рамка освен човешките права и свободи и плурализма, които ние изтълкувахме просто като слободия и произвол. И така си ги тълкуваме и до днес. Резултатът е явен за всички...

Настоящите ми студенти са набори между 1990 и 1993 г. Като цяло съм много доволен от тях. Имам двама студенти, които се справят по-добре от мен на тяхната възраст. Не само не се срамувам да го призная, но се гордея, че имам възможността да участвам в изграждането им като специалисти. Уви, те са изключения, а не правило (за своето поколение) и се опасявам, че може да поемат към Терминал 2 след завършване.

Иска ми се да споделям твоя оптимизъм, но се сещам за лафа: A дано, ама надали!

Неолиберална глобализация, вечний...