И пред мен никога не е стоял въпросът за учене в чужбина - никога не съм си можела да си представя, че мога да живее далеч от близките за мен хора. Тук са не само те, но и работата ми. Тук имам нещо зад гърба си, а там почвам от нулата, макар всимки хора да смятат, че на 19-20 години всички започват от нула. Да не забравяме и парите - това е също беше много важен фактор при избора ми.
И представете си какво удоволствие изпитах, когато разбрах, че българската арабистика е на едно от водещите места в Европа В Австрия взимат за две години материала, който ние взимаме за една. Почувствах се морално възнаградена, че съм останала тук.

В България роден съм
В България живея
Тук оставам
И решил съм да успея!!!

Nockout rulez

Ти малко като 1 съученичка, където вика "тука съм се пръкнала, тука ке си умрем" Добре си го замисли, но важното е да се реализираш, тъй като сме в България.

Аз пък имах съвсем реална перспектива да уча в чужбина при адски добри условия, но реших, че няма да вирея далеч от корените си, а и някак си идеята да издрапам тук по-ми допадаше...

тук ученето се оказа загуба на време, но предпочитам тая загуба пред това да бях загубила целия си досегашен живот заради добрата диплома и малко пове4е знания отколкото имам сега

Избирам да уча в България, защото единствено тук ще се чувствам щастлива и свободна, защото не мога да изоставя семейството и приятелите си, защото не съм убедена, че усилията и психическото натоварване, които изисква едно следване в чужбина, си заслужават.

Все едно чета за себе си...

Защото си мислех, че СУ е венецът на всичко

О, това пък въобще и не съм си го въобрязавала. Просто е най-доброто за Бг.

Една златна реплика на Морган Фрийман от "Изкуплението Шоушенк" идеално пасва на тази статия.

"Same old sh*t, different date..."

Кучетата си лаят...

Но аз мога да кажа едно нещо - не всички излизат тъпи от гимназии, не всички влизат тъпи в университетите и излизат тъпи оттам. Който иска да учи, може да го прави свободно - информацията е навсякъде, важното е да се чете, слуша и помни. И ако се отдели малко от оползотвореното за плюене по безобразната образователна система време и същото се пренасочи към книгите, ефект ще има.

Факт е, че образователната система не помага за усъвършенстване. То кога ли го е правила. Но ако човек иска да се развива, тя не може да го спре. Може би това е и целта й - да не помага, но и да не пречи - просто да съществува, защото е "необходимо зло".

Да не пречи, добре го каза. На мен ми пречи И видях какво е на място, където е направена да помага. И ми стана едно такова горчиво за това какво ни е у дома.

Да уча в чужбина не желая на този етап,може би на ниво магистратура ще се замисля повече,но сега връзките които имам и създавам,както и атмосферата смятам са по благотворни за бъдещото ми развитие...ба...просто не смятам че си засужава нерви средства

Щото няма пари за Харвард