Ми... всячески се стремя към баланса на подсъзнателно ниво, обаче реално съм толкова хаотичен, че де факто никога не успявам да го постигна. А и предпочитам да изгарям вместо да тлея (тва от две години насам, което е само потвърждение на горното изказване )

Крайностите никога не оцеляват. Крайните романтици и крайните циници умират в самота.
Както и всички крайни. Но пък и всички умират. Нищо не казах.
Обществото не приема крайностите.Така че трудно можем да си говорим за крайности, след като всичко около нас е баланс.
Вселената е баланс например.
Така че... крайност? Не.
Баланс.

Така е Крайните хора умират самотни, в повечето случай и живеят самотни, но повечето личности които са оставили някаква ярка диря са крайни хора.

"Нека просто две следииии
да оставим аз и ти..."
Шибани хипита

Аз пък съм много крайна в повечето отношения. Даже преди си боядисвах косата черна, защото трябваше да е или черна или руса. Изобщо като се замисля почти всичко което правя е крайно... или ... или. Не казвам, че е добре, но пък съм си добре така.

Аве, живеем си живота, това е!
Life is life!

краен, но с мярка

Зависи на какво държиш

Защо няма отговор "на вълни" Зависи от настроението ... понякога крайно, понякога не. Никога само крайно, или само балансирано. Сложна работа. И не съм съгласен, че историята се пише само от "крайните" хора. Просто са били представяни като такива, било защото едновремешните нрави не са могли да ги възприемат като "нормални", било защото са били победители и ... е, в образа на победителя винаги трябва да има нещо интересно. Ама това е вече малко оффтопик

хахаха,сам се питаш,сам си отговаряш...

Другите, докато пишат историята, аз мисля да си поживея Не ми е цел да правя история

Крайна съм. Но не се изразявам така, винаги се изразявам по-мекичко. Като изключим темата за Хубавците, де.

Гледам да балансирам, но когато ми се качат "белите касаци" гледайте какво става. Всичко градено отива на кино само за 1 секунда.

Съчетавам ги..иначе би било твърде скучно