Ама какво значи "ако са ми излишни" (парите). Разберете, че на жените, които си купуват чанти за 27 бона "излишни" са им 5-10 милиона. Те не купуват тези неща, защото имат излишни пари.

Менина, не си ме разбрала. Не става дума за глезене. НЕ бих си купила този часовник, за да се глезя, защото.. просто няма да го нося - не отговаря на стандарта ми в момента и би било смешно. За да си го купя, трябва да имам достойната за това работа, съответното самочувствие, поведение, начин на живот. И да, ТОВА би ме карало да се чувствам успяла, значима и добре. Но ще се чувствам така, не защото имам скъп часовник и нищо в главата, а точно обратното. Разберете, че на ТЕЗИ жени, за които говорим, самочувствието им идва, не от самите вещи, а от факта, че могат да си ги позволят. И го правят.

Ели, историята ти е много хубава, браво на теб. Замисли се, обаче колко пари дават тези побъркани меркантилни жени за благотворителност, след като купуват чанти за 27 000 : )

Ама ти може да имаш достойна работа, самочувствие, поведение и съответния начин на живот и БЕЗ този часовник. Би се чувствала добре не заради едната вещ, а заради факта, че си преуспяла и че можеш да си я позволиш.

И като мога, защо да не си я?

Просто не мерим нещата с един аршин, that's all. Замисли се, Менина, ти би дала примерно 50 лева за чанта, в която'си се "влюбила", но Стаска от село Любча няма да даде повече от 5 би ѝ се струвало извънземно нелепо да дадеш 50 лева за чанта, като може да си купиш за 5.

Наистина не смятам, че мога да го обаясня по-добре от всичко, което изписах досега.

Нали знаеш приказката, на чужд гръб и сто тояги са малко. Жената, която разполага с възможността да похарчи близо 30 бона за чанта, по всяка вероятност разполага с доста по-висок личен доход. И надали изобщо се сеща за това как тези пари биха могли да помогнат на някой, който действително се нуждае от тях.

Така се случи, че в живота си бях заобиколена от богати хора, защото майка ми работеше все с такива, макар ние винаги да сме били твърде далеч от подобен стандарт на живот. Свикнала съм да виждам как тези богати хора харчат десетки хиляди всяко лято, защото ходят на море задължително на Бахамите. И същото количество всяка зима, защото прекарват Нова година на екзотични дестинации като Дубай, полетът до които трае близо денонощие. Които хващат самолет до Италия, просто за да отидат на пазар. Мога да продължавам до безкрай. На фона на тези мащаби един Бъркин... не е кой-знае-какво. Още по-малко за съвременното консуматорско общество. Та аз само като се огледам в своята стая мога да видя, че около половината вещи в нея не са някаква съществена необходимост. Но не ми се е случвало да се питам защо съм се сдобила с тях на първо място... По всяка вероятност, просто защото съм можела.

Ами и аз ти казах - 750$ не са 27 000.

Отново ще кажа - и да ми извират пари в двора, не бих пръснала такава сума за подобно нещо. При положение, че толкова хора мизерстват, мога да мина и с обикновена проста чанта. И ще се чувствам добре. И ще ми върши същата работа, каквато и онази за 27 000.

Но наистина мисля, че се поизчерпахме по тази тема...

Tочно това се опитвам да обясня. Няма значение дали са 750$ или 27 бона. Представите ни са различни според "класата", ако щеш. Колко са за теб тези 27 000 спрямо сегашния ти стандарта, толкова са и 750$ за същата тази Стаска.

Ще дам пример със себе си.

Когато се пренесох първи курс в София ми направи силно впечатление как, за да излезеш и да се забавляваш за една вечер тук, в София общо взето 20 лева не ти мърдат, даже си пич, ако не ги удвоиш. И винаги се пие марков алкохол, това ми беше направило много силно впечатление. Допреди това, в Пловдив, за една вечер и 5 лева ти стигат с храната. Сега свикнах и ми е странно колко малко пари давам, като се прибера, или ако някой си поръча Савой.

Стандартите са различни! Това е.

Чакай, че сега видях какво си писала за Стаска и чантата й от 5 лв.

Ами аз да се похваля, че преди повече от година си купих от една разпродажба чанта за 10. И е разкошна, адски удобна и въпреки че я ритам, мятам насам-натам, тъпча в нея лаптопи и какво ли не, не е мръднала. Никой не би познал, че струва толкова.
Но жените, които биха пръснали огромни суми за чанта, дори не биха погледнали малкото квартално магазинче, от което тя бе купена.

Ама добре. Но аз съвсем друго се опитвам да обясня, а именно защо не бива да съдим тези жени. Не казвам, че ние сме по-лоши с нещо, само защото имаме чанти за по 10-20 лева : )

Сменила ти се е средата и социалното обкръжение, не стандарта...

Не, това не би било достатъчно. Смени ми се и погледа на нещата. Докато бях в Пловдив ми беше немислимо да дам 20 лева за една вечер, ненужно по-скоро. А като разбрах, колко струва картата за градски за МЕСЕЦ в София?!!? при положение, че при нас беше 5 лева за цяла година.. ами киното!? мога да продължавам още. Сега всичко ми се вижда в реда на нещата. Защото и хората получават 3-4 пъти по-високи заплати тук.

Същото е и с чантите : )

^^^....

Съгласна съм с Дид, това са просто стандарти на живот. И аз познавам (или знам) богати хора, които не си знаят парите и за съжаление винаги ще има безумно богатите и безумно бедните. Вие/ние, ако имахме 27 000 долара, евро, лева и ни бяха излишни, може би бихме ги дали на някого в нужда, но много хора не биха го направили.
А и скъпите вещи се носят от хора, които не си броят парите. Никой не спестява пари, за да си купи бентли. Тия чанти Бъркин, както и всичките му там от неговото обкръжение стилисти, моделисти и всякакви исти, правят стоките си за тези хора. Не за нас или за съседното село. И като не си знаят въпросните купувачи парите дават 30 бона за чанта, дават и още 1 милион за благотворителност и грехът им е изкупен (ако това го възприемате като грях).

И аз ще разкажа една история лична. По стечение на обстоятелствата и различни линии на познанства ми бяха подарени (буквално) два чифта обувки и нарочно ще спомена марките, за да си направите сметка какви обувки бяха - едните бяха заветното Долче, другите - Ферагамо. Първите ги върнах (няма да ви обяснявам надълго и нашироко как и защо, не бяха подарък с повод, а достигнаха до мен и т.н. демек не съм толкова нагла да връщам подаръци ), защото бяха нещо кошмарно грозно, въпреки че бяха МАРКАТА, а другите си ги запазих. Ако ги видите, никога не бихте казали, че са скъпи, интересни или каквото и да било - най-обикновен сандал. И въпреки че ако ги бях продала, щях да си платя семестъра за университета (не за СУ ), аз ги запазих и лятото възнамерявам да ги нося. Първо, защото предполагам, че никога в живота си няма да имам възможността да си купя подобен чифт обувки. Второ, че дори и да имам възможността, не бих дала толкова пари за обувки, които ще стъпват по кал, дъвки и в най-добрия случай друга мръсотия. Трето, защото като ги сложа се чувствам готино въпреки че не съм дала и една стотинка за тях. Защо пък да не се поглезя??
Поуката от интересната ми история е, че като човек се чувства добре с чанта за 50 милиона - нека си я носи. Ако те кефи, си носи и чанта за 5 лева. По-скоро да си гледаме щастието, удоволствието и удовлетворението, а не как може да се пръскат пари за глупости. Който има - нека пръска, който няма - .. те и те пръскат, така че всеки да си прави сметка на собствените възможности

С какво купуването на каквато и да е чанта, част от цената на която не отива директно в някакъв фонд, спомага съответните хора да не мизерстват? Купуването на по-евтините неща не допринася с нищо за положението на такива хора, ако разликата в парите не отива за тяхното добро. В тази връзка е все тая, дали ще вземеш чанта за 30 000 евро, за 3 00 евро, за 3 евро или пък безплатно.

Спомага фактът, че съм оценила кое е важно в живота, че съм се научила да отсявам истински ценните непреходни неща и че се поставям на мястото на другите. Което е ценно за мен като човек, който си купува чанта за 10 лв и пуска левче в ръката на сбръчкана старица.

А да не започваме темата колко безумно грозни творения има на известни марки, но се котират само защото са... известна марка. Което винаги ме е изумявало.

Оф, нещо много ми стана... праведно тука.
Мара Отварачката не би си купила Бъркин, няма достатъчно леопародово по нея...
Мислите без въображение. Представете си сега, че имате дом, имате бизнес, купили сте всичко необходимо, редовно правите дарения за благотворителност, у дома имате поне един оригинален Матис... Ето такава жена си купува Бъркин.

Останалите са тъпи курви, които харчат чужди пари, защото правят хубави свирки. На първите се възхищавам. Другите да са живи и здрави.


edit:
“When a woman buys a pair of shoes, she never looks at the shoe. She stands up and looks in the mirror, she looks at the breast, the ass, from the front, from the side, blah blah blah. If she likes herself, then she considers the shoe.”
— Christian Louboutin