Хе, ако си имаш личната мотивация, може да постигнеш почти всичко, включително като частен ученик.

Въпросът, мисля, е даскалото да ти помага или поне да не ти пречи. Аз бях в такава гимназия - Езиковата в Пловдив. Не ми помогнаха извън езика, но и никак не ми попречиха. Хем искаха от мен, хем когато показах, че се старая, не ми попречиха с оценките, а се намериха и свестни учители, които ми помогнаха просто от добра душа. Затова не си спомням добре гимназията, но помня много добре някои от учителите.
За сметка на това си спомням наистина с отвращение друга гимназия в друга образователна система - беше отвратително и едва се върнах от онзи свят, по-скоро тогава малкото ми братче ми ме върна, защото държеше на мен и заради мен наруши всички възможни правила на две държави, а и на семейството, което се чудеше какво да прави с мен.
Така е и в Университета - дават, но не гарантират, трябва сам да се пребориш. Колкото повече се бориш, толкова повече шансовете ти нарастват. Ако чакаш и разчиташ на някакви гаранции, нищо няма да получиш. Животът е борба за оцеляване - повечето средства са позволени или поне не са осъдителни, освен най-крайни ексцесии...
