Преведох по погрешка 1 такса в СУ, не е важна причината, важен е реда по който я възстанових.
Ден 1 звъня по телефона - ами подайте молба до ректора
Ден 2 Подавам молба в ректората. Там ми казват - след 1 седмица в финансовия отдел да си вземете парите - брех учудих се колко бързо и лесно вземаха решение
Ден 3 - след 1 седмица отивам там. Ааа ма тука няма никва молба, май още няма решение. Елате след 1 седмица
Ден 4 - след още 1 седмица - миии още няма решение, проверете в деловодството кво става..
Деловодството - ами вървете в 239 стая да питате..
Стая 239 - ааама моля ви се - днес не е приемен ден, днес е ПЕТЪК
Ден 5 - в понеделник. Ами изчакайте, г-жа Атанасова я няма.
Все още е ден 5 чакам.. - ами тя няма да дойде елате утре.
Ден 6 (утре) - Ами нея пак я няма, вие за какво бяхте всъщност че забравих? Попитах ги защо като съм подал молба с всички документи решението още не е ясно и за какво аз аджеба трябва да стоя и да се срещам с въпросната госпожа началник отдел студенти - "ами за да обясните случая" - сякаш не съм го обяснил в молбата..
Поисках телефона да се обадя, защото не ми се идва 7-ми път..
ден 7 - г-жа Атанасова отново я няма, звъннете утре
ден 8 - ЕВАЛА - Г-жа Атанасова - ама кой ви прати при мен и защо?
Молбата ако е подписана се намира при деловодството, просто нямате работа с мен...
Ден 8 - Секретарката на ректора - ами звъннете на главния счетоводител
Ден 8 - Счетоводителя - ами аз съм я подписала там където сте я подали си я вземете и после в паричния салон
Ден 8 - отново секретарката - амиииии да, права е счетоводителката вървете в деловодството и там си вземете молбата и после в паричния салон.
Ден 8 - деловодството - ами няма нужда да идвате при мен за молбата, директно в паричния салон
Ден 8 - в паричния салон - я да видим за кво става въпрос и дали има решение (а то написано върху молбата.. ) - ааа да има(каква изненада) ... удържаха ми 10% такса администрация и си получих парите
:shock
Резултата - 19 дни чакане и 8 дни ходене, т.е. поне 8 часа труд....
КАк не се изнервих и аз не знам, просто на моменти се смеех на простотията като олигофрен
