|
Колеги, има промяна в конспекта по БЛ, по-точно първата част. Така изглежда актуалният вариант:
1. Освобождението и културният живот в България до края на 80-те години. Най-важни центрове, периодични издания, полемики на времето. Появата на първи кръгове и водещи фигури в литературния живот.
2. Мемоарната вълна и проблемът за границите между жанровете в българската литература през първото следосвобожденско десетилетие. Фигурата на писателя-мемоарист и неговата роля за изграждане на националната памет и националната идентичност. Големите мемоарни творби: „Неотдавна” , „Записки по българските въстания”, „Миналото, „В тъмница”.
3. Развитие на богат жанров спектър в литературата през 90-те години на 19 век. Поява на нови форми като философската поема (Стоян Михайловски, Пенчо Славейков). Обмен на литературни и нелитературни черти в кратките белетристични жанрове – разказа, очерка и пътеписа. Публицистиката на периода, представена най-характерно в творчеството на Ал. Константинов.
4. Утвърждаване на реалистичната повест в края на 19 – началото на 20 век. Творчеството на Тодор Влайков, Антон Страшимиров и Елин Пелин. Поява и развитие на българския роман. „Трилогията” на Вазов: „Чичовци”, „Под игото”, „Нова земя”.
5. Модерни тенденции в литературното мислене от края на 19 век. Случаят Михайловски: между просветителския традиционализъм, сатиричното изобличение и философския песимизъм. Ранната поезия на Кирил Христов и егоистичният индивидуализъм като бунт срещу „опълченското” време. Философските поеми на Пенчо Славейков.
6. Кръгът „Мисъл”. Формиране, представители, основни насоки на идейно-естетическата програма. Синтез на родни потребности и чужди културни влияния. Художествена практика: идеи, които са общи за целия кръг, и тяхната специфична реализация в творчеството на отделните му представители.
7. Откриване на селото като обект на литературно изображение в поезията и прозата: Пейо Яворов, Тодор Влайков, Антон Страшимиров, Михалаки Георгиев, Елин Пелин... Влияние на народническата идеология и социалистическите възгледи върху литературата от края на 19 – началото на 20 век. Реализъм и утопия в изображението на „селски” герои и теми.
8. Поява и първи прояви на модерната българска драматургия. Колебания на жанра между битово-реалистичната изобразителна традиция и авангардните драматургични техники. (Петко Тодоров, Пейо Яворов, Антон Страшимиров)
“Ибсенизмът” в българската култура от началото на 20 век.
9. Градът като основен герой в литературата от края на 19 – началото на 20 век. Разлики в неговата интерпретация според поезията и прозата на периода. Амбивалентност в символичното осмисляне на образа. Характерни автори и произведения.
10. Разцвет на лирическите жанрове като проява на модерно културно съзнание в българската литература от началото на 20 век. Периодични издания, които дирижират утвърждаването на нови вкусове. Символизмът – диалектика на културно-историчeски потребности и чужди влияния. Символистичният изобразителен канон: между клишето и поетическото новаторство. Основни представители и техните книги до Първата световна война. Философско-естетическата програма на символизма в критическите текстове на Димо Кьорчев и Иван Радославов.
11. Творческият път на:
– Пейо Яворов
– Николай Лилиев
– Димчо Дебелянов
– Теодор Траянов
– Христо Ясенов
– Емануил Попдимитров
– Димитър Бояджиев
12. Проблемът за самотата, мотивът за Чудака и образът на странстващия герой (символът Ахасфер) в българската поезия до Първата световна война.
13. Времето на войните: патриотичен патос и националистични акценти. Промени в житейския и творческия път на авторите, утвърдили се в културния живот, преди да започнат войните.
Също така има промени в конспекта по лингвистика, но имам новия конспект само на .jpg файлове, така че ако има желаещ да ги направи на .pdf, да пише.
_________________
Non nobis, Domine, non nobis
sed nomini tuo da gloriam.
|
Влез
Регистрация
Помощ
Търсене
RSS
Е, но сигурно си бил много постоянен в подготовката си през годините...
