Мен пък веднага ме попитаха дали ходя на протестите; защо ходя; съответно се започна тема за Пеевски... Аз казах, че в началото съм отишла, защото не съм сметнала за редно да назначат толкова млад човек, без нужния стаж... че и да променят 2 закона заради него. Но след известно време съм осъзнала, че може би точно такъв тип човек ни е необходим, който да си има всичко и съответно да не е толкова лесно подкупен, но явно не е трябвало да е точно той, щом е предизвикал такива размирици. После ме питаха за протестите в Чужбина и имат ли общо с Б-я. Аз започнах с въведение: " Всички знаем, че ни заляха две вълни от протестиращи тази година и то в рамките на 5 месеца. Протестите през зимата бяха доста хаотични, без организация и по мое лично мнение повечето участващи не знаеха за какво са там. Докато сегашните протести са организирани, с конкретен маршрут, без ясно отличени лидери, които да се стремят да контролират останалите и следователно по-мирни. До голяма степен мисля, че това е вдъхновено от размириците в
Турция, макар че по причини коренно се различават от нашите. Там всичко е започнало от негодуване срещу застрояването на парка Гези, но ескалира на по-високо ниво- срещу методите на управляване. Сещам се веднага и за протестите в Бразилия. Те имат по-малко допирни точки с нашите митинги. Единственото сходство е това, че и те са започнали от конкретно събитие- увеличението на цените за използване на градски транспосрт, но са прераснали в протести за борба с корупцията, както у нас."
После ме питаха защо искам да съм жуурналист и как мисля да се развивам след като завърша. Казах, че съм завършила НТБГ, но в последствие съм разбрала, че искам да се занимавам с професия, която да набляга на общуването с хора и затова съм се насочила като първо желание - Връзки с обществеността. Журналистиката ще ми е второ желание, защото много обичам да пиша и то по актуални въпроси, но все още не съм се ошлайфала достатъчно, защото не мога да се абстрахирам от личната си позиция. А смятам, че истинският журналист е именно обективният. Те ме обориха като ми казаха, че зависи какво пишеш. И аз казах ''И все пак смятам, че това е едно от най-ценните качества на журналиста- когато е необходими да съумее да се абстрахира от личното си мнение.
Казаха ми да говоря за втория въпрос и аз започнах " Когато прочетох въпроса " Какво четем", не можах да не се сетя първо за ''Какво учим". Именно това какво изучаваме в училище определя това какво ще четем и занапред ( като имах намерение да говоря за това, че искат да махнат някои произведения от изучаваните),но ме прекъснаха и казаха че искат да разберат аз какво конкретно чета и започнах с любимите си автори на статии : Любослава Русева, Иво Христов, Петър Волгин. Питаха ме коя е последната книга прочетена. Казах "Портокал с часовников механизъм" и ме попитааха за автора. Не се сетих. Питаха ме на Волгин какво съм чела. Казах, че само статии негови съм чела и съм го слушала по радиото. И това беше.
Максимум 7 минути да съм стояла
П.П. Като ме попитаха каква ми оценката на писмения и аз засрамено казах 4,13.... те казаха "Доста силна оценка" ПО ДЯВОЛИТЕ! Бях готова да споря с тях, но реших да се направя, че не съм го чула.
Влез
Регистрация
Помощ
Търсене
RSS
.
Няма да се спи цяла нощ! 
