В тази връзка Айнщайн бил казал така: "If a cluttered desk is a sign of a cluttered mind, what is the significance of a clean desk?"

If only I could keep myself sober,
I'd remind myself why...

Ти не ....., мен ме вее

С трънак и плевел се бори,
весден ори, ори, ори...
Като няма прокопсия,
плюл съм в тази орисия!
.........
До гроба слънце те гори,
и все ори, ори, ори...
Като няма прокопсия,
плюл съм в тази орисия!

(...) Сепнаха се, тихо се засмеха
и усмихнати, ръка в ръка,
напосоки през града поеха
и вървяха цяла нощ така.

Пуста беше улицата няма,
до фенерите със трепет плах
чакаха ги сенките им само,
за да тръгнат заедно със тях.

Стъпките им в сградите заспали
се отекваха, добили мощ,
и до изгрев всички във квартала
ги сънуваха през тази нощ.

(Далчев)

"Все още ли не можете да е разпознаете, аз недоуявам, но наистина ли не ме помните?
Поразена съм от тялото ви, от походката ви, от навика ви непрекъснато да прокарвате пръсти през косата си. Не мога повече да се откъсна от вас, от очите ви, не мога да ви загубя. Невероятно е как едва сега се срещаме и как ще живеем оттук нататък. В първия миг, в който ви видях, имах чувството, че отдавна ви познавам, затова вървя след вас, не ме ли чувате?
Не, не ви се обяснявам в любов. Аз не флиртувам с вас. Не искам да ме харесвате. Не искам нищо от вас. Нищо. Достатъчно е това, че ви познах, че най-накрая ви срещнах. Аз не вярвам в случайностите. Аз вярвам в дълбокия промисъл на всички неща.
Това ваше хлапашко излъчване, непослушната коса, която все отмятате назад, бронзовия загар. Тялото ви прилича на тигър, боли ме от вашето тяло. Знаете ли къде е душата? Там, където ме боли, докато вървя след вас, докато се правите, че не ме забелязвате, докато заставате с гръб към мен, докато разговаряте с поредния спасителен пост, докато демонстрирате своето безразличие, своето парадно, оперетно безразличие! Да, душата е тук, в средата на гърдите. Като че ли внезапно изникна някакво друго сърце, прилича на светкавица, ето тук, малко над истинското ми сърце. На вас случвало ли ви се е?"

За пореден път: "Who are you that I must bow so low?"

Освен това: "Guess that's thirty-one pieces of silver you've got now, huh?"

Ворото не знам от къде е - видях го някъде и ми се запечата.

Прибираш се вкъщи, сядаш на дивана и наоколо тишина... И всеки сам избира какво е това - самота или свобода...

Да би мирно седяло, не би чудо видяло.

Ако изгубя аз- губя само мене си.
Ако изгубиш ти- губиш изцяло себе си.

But the film is a saddening bore
'Cause she's lived it ten times or more
She could spit in the eyes of fools
As they ask her to focus on

(Bowie)

(тая тема май много си я обичам... )

"The middle of adventure is such a perfect place to start"

"...не давай ръка на нечестивец, та да не станеш свидетел на неправда."
Изход, 23:1

" (...) аnd your eyes
are saying more than we can talk
and warmer than the bedroom sport.."