Напоследък забелязвам много двойки, в които единият е значително по-възрастен от другия. Какво ви е мнението за такива връзки? Има ли нещо ненормално? Каква разлика в годините е прекалена (5 години, 10, 20, 30, 40, 60)? Вие бихте ли пробвали (ако вече не сте)? Ако сте - как беша, какви проблеми и неочаквани радости преживявахте? Изобщо, какво значение има възрастта, ако младите (единият от които не е чак толкова млад) се любят?

Моите наблюдения са такива: това мъжът да е по-възрастен е клише. Приема се за съвсем нормално и на никого не му пука. Обратната ситуация обаче, когато жената е по-възрастна, е значително по-необичайна и като цяло на такива двойки се гледа с известна насмешка. Още повече, че в главите на повечето хора такава връзка може да бъде само сценарии на евтин неприличен филм, а не нещо сериозно.

aма ти не си си казал личното мнение, а си обобщил общите клишета.

Едно от най-красивите и симпатични момичета, които познавам, вече 2 години излиза с по-младо момче и изглежда по-влюбена от всякога. Не съм забелязал никой да ги взема с насмешка. Някъде бях чел, че като цяло такъв тип връзки, в които момичето е по-възрастно са много по-устойчиви.

Грам не ми дреме за възрастовата разлика. Мъжът, когото обичах толкова много, че не мога да го изкажа с думи, беше по-голям от мене с 14 години и 5 месеца. Изобщо не ми пукаше. На него му беше проблем в началото, защото мислеше, че съм едва ли не дете и не искаше да ми "обърква живота". Вместо това, го подреди по прекрасен начин.
Последният ми приятел беше по-голям от мене с почти 8 години - изобщо не усетих(ме) разликата, честно казано.
И сега, когато отново съм сингъл, си давам сметка, че на първо четене си спирам погледа на мъже, които са видимо и чувствително по-големи от мен (така като гледам, 15-20 години). Естествено, ясно ми е това за остаряването, за това, че мъжете живеят средно по-малко от жените и въпреки това бих се изненадала, ако се събера с човек на моята възраст (или по-малък от мен).

И не, не мисля, че имам daddy issues, просто се чувствам много по-...точно и правилно край по-възрастни от мен. Като се почне от бабите в квартала едно време и се свърши с мъжете край мене.

Познавам и мъже с по-големи от тях жени. Единият пример е приятелка на баба ми, която имаше прекрасен брак с мъжа си, който беше по-малък от нея с 8 години. Много, много се обичаха. Той почина преди 13-14 години, но беше страхотен човек и още, когато се срещнем с нея, задължително го споменаваме в разговора. И се вижда, че много й липсва.

Другият пример е много особен, там разликата е само едно от особените неща в съответната връзка. Иначе самата разлика не е особено фрапираща, жената е по-голяма от мъжа с около 5 години.

Според мен си зависи от човека, но от моя скромент опит съм видял, че момичетата на моята възраст и нагоре са ми по-интригуващи и представляват по-голямо предизвикателство спрямо тези, които са по-малки от мен. Даже след като съм имал две турболентни връзки с момичета, които са по-малки от мен (съответно с една и с две години), останах с един скапан предразсъдък. Осъзнавам, че е тъпо това и затова тук се измъквам с аргумента, че нещата са субективни и място за изненади винаги има Сега съм на 23 и принципно не бих тръгнал с момиче, което е под 21. Горната граница по никакъв начин не мога да я определя, защото жените в 20-те си години почти никога не започват връзки с някого, който е по-малък на възраст от самите тях... Но би ми било много интересно

Mondscreen, колко по-младо е момчето? При 2-3 години разлика те са си почти връстници.

Така е, но зависи и от конкретната възраст. При 20 и 17 (какъвто е случаят), нещата са по различни отколкото при 30 и 33 примерно.

А, и още нещо - всички, които са ми били тръпка, останала нереализирана, задължително (ама абсолютно задължително) са били поне 10 години по-големи от мен. Май 20 години над моите е бил пределът за мъж, когото съм харесвала, но не е речено, че някой с година-две отгоре е автоматично аут.

И е вярно, че в различни периоди възрастовата разлика звучи по различен начин. В примера ми от по-горе аз бях на 19, а той - на 33. Ако бях на 14, а той - на 28, би звучало много различно. Също и ако бях на 30, а той - на 44 (поне нямаше да ги има тия скрупули в началото).

хората са го измислили и са го разписали в тъй наречен закон... 18 ли беше долната граница? за горна май не се споменава...

Аз виждам възрастовата разлика като проблем единствено когато тя обуславя съществени различия в погледа върху живота и целите в него. Защото ако има тръпка и привличане, всичко е наред, но какво се случва, когато мъж на 25 се хване с жена на 35, която на всичкото отгоре тепърва иска да има деца? Не може да го чака него да порасне. Не може да създава семейство през главата му. Тяхната връзка е без бъдеще.

Братовчедка ми, от друга страна, е с мъж, който е с близо десетина години по-голям от нея, но разликата във възрастта те дори не я усещат. В интерес на истината, 5-месечната им дъщеря в момента вдига вой в съседната стая. В тази връзка, май ми е време да ходя при нея да я нагушкам, че само след седмица пак си заминава и не се знае кога ще я видя отново.

Zritel, 14 е долната граница, но лицето трябва да разбира "свойството и значението" извършваното. Ако става дума за брак - 16 години е минимумът, но трябва разрешение на съда.

Силви, ако хипотетичният 25-годишен младеж иска същите работи, не виждам особен проблем.

Но е факт, че разни младежи (и момчета, и момчета) могат да вгорчат доста живота на по-възрастните си половинки, които мечтаят за деца и семеен уют с тях.

Хах, познавам и такъв случай. Един колега, младо и умно момче, излизаше с няколко години по-възарастно момиче. Каза, че щом му е заговорила за деца, просто е станал и си тръгнал.

Именно. Ако искате същите работи, кеф да ви е на душата. Понякога хората не отговарят на възрастта си. Понякога по-възрастният партньор изобщо не се е засилил към стабилност, семеен уют и групови ваканции по испанските плажове. Понякога по-младият партньор не го влече нощният живот и всевъзможните нови преживявания, от които не ти остава време името да си кажеш.

Затова казах, че възрастовата разлика е проблем само когато обуславя фундаментални различния в това какво двамата искат от живота. Не че тези различия не могат да съществуват и по отношение на двойка, в която и двамата са на едни и същи години.

Предлагам да затваряме темата, Силвето каза всичко, така като гледам.

Аз лично не бих се чувствала окей във връзка, където партньорът ми има голяма възрастова разлика с мен (повече от 2-4 години в двете посоки); не че съм предубедена, просто роля играят различията в светогледа, за които MidwinterSun спомена. At the end of the day, според мен това е (почти) всичко, което определя дали нещата ще се получат в дългосрочен план или не.