Грам не ми дреме за възрастовата разлика. Мъжът, когото обичах толкова много, че не мога да го изкажа с думи, беше по-голям от мене с 14 години и 5 месеца. Изобщо не ми пукаше. На него му беше проблем в началото, защото мислеше, че съм едва ли не дете и не искаше да ми "обърква живота". Вместо това, го подреди по прекрасен начин.
Последният ми приятел беше по-голям от мене с почти 8 години - изобщо не усетих(ме) разликата, честно казано.
И сега, когато отново съм сингъл, си давам сметка, че на първо четене си спирам погледа на мъже, които са видимо и чувствително по-големи от мен (така като гледам, 15-20 години). Естествено, ясно ми е това за остаряването, за това, че мъжете живеят средно по-малко от жените и въпреки това бих се изненадала, ако се събера с човек на моята възраст (или по-малък от мен).
И не, не мисля, че имам daddy issues, просто се чувствам много по-...точно и правилно край по-възрастни от мен. Като се почне от бабите в квартала едно време и се свърши с мъжете край мене.

Познавам и мъже с по-големи от тях жени. Единият пример е приятелка на баба ми, която имаше прекрасен брак с мъжа си, който беше по-малък от нея с 8 години. Много, много се обичаха. Той почина преди 13-14 години, но беше страхотен човек и още, когато се срещнем с нея, задължително го споменаваме в разговора. И се вижда, че много й липсва.
Другият пример е много особен, там разликата е само едно от особените неща в съответната връзка. Иначе самата разлика не е особено фрапираща, жената е по-голяма от мъжа с около 5 години.