Май почвам да харесвам лук в пица. И май.. не само в пица..

о.О

чашата ми за кола ми мирише на копър, а не помня скоро да съм си правил таратор в нея... (не, не ги мия - ако комбинацията ми хареса - продължавам, ако не ми хареса - взимам си друга чаша...)

Яде ми се пица с чеснов сос, зверски...

На мен винаги ми се яде това, вкл. и когато съм се наял...

Бтв, в нета потърси рецепти как да си направиш домашен чеснов, обикновенно е по-вкусен от магазинния...

какви складови наличности се оказа, че имам...

Намерих случайно едни мои излияния от началото на 2009-та и просто не мога да повярвам колко зле съм била. Явно ми се е изтрил този период от съзнанието. Къде ми е бил ума така мощно да се съсипвам

Собствената ми отнесеност. Знам, че съм шматка, но чак толкова ли ...

Една луда жена, до която седях в метрото. През цялото време се правеше, че говори с някого с хендсфрий при положение, че в някои станции изобщо няма обхват и беше очевидно невъзможно да говори по телефона. Но най-странното беше, че обсъждаше хората, включително и мен, с този, с когото "говореше" по телефона. Като седнах до нея, без да искам я докоснах с лакът и тя ми каза супер остро "Може ли да не ме докосваш ако обичаш!!" и след това обясни по телефона как "няква нахалница я бутала". После едно момиче седна срещу нас и започна да се прозява и тази лудата каза "Тая както се прозява, довечера така ще й го нахакат в устата" и подобни...

профилактиката

Никво настроение. Ама н-и-к-а-к-в-о.

Абе, хендсфрий, къде отиваш ти... Вероятно нещо подобно на шизофрения - тя жената съвсем не се е правила: мисли си, че наистина си го води тоя разговор, вероятно чува и какво й казва отсрещната страна.
Така бях видяла една жена на Витошка (може и да е същата). Ако не я виждаш, че очевидно не е съвсем full shilling и че също така очевидно няма телефон, спокойно може да решиш, че си води нормален разговор: говори си, чака известно време, като слуша внимателно и после продължава. Даже разговорът звучеше почти смислен.

"Тая както се прозява, довечера така ще й го нахакат в устата" - това не го е вметнала заради момичето в метрото, това е заглавие на филм и явно лелката е говорила по телефона и обсъждала филми...

бях учуден да осъзная, че с времето ставам все по-отнесена шматка, в чийто живот редът и плановете малко по малко изчезват (не че спирам да правя планове - аз обичам да правя планове, просто свиквам да не се съобразявам с тях и да променям много неща в последния момент)

Още вчера си знаех, че така ще реша днес
И съквартирантката ми беше направила сутринта закуска и турско кафе

осъзнах, че влечението ми към сладкото (и към шоколада в частност) е намаляло драстично (освен когато съм под напрежение или в някакво яростно състояние... )