|
Вижте. Има хора, които много държат да са финансово стабилни, ала-бала, преди да имат дете. Само че: а/ човешкото око често е ненаситно и същите искат още и още, мислейки, че никога не е достатъчно (имам пример в това отношение, но не ми се разказва конкретната история) б/ за всеки човек това "достатъчно" е различно в/ в България финансовата стабилност е доста проблематична, защото дори и да имаш добра работа днес, трябва да получаваш егаси лудите пари, за да можеш да спестяваш достатъчно, така че да си финансово стабиУен и ако те съкратят от работа
Ами, честно да ви кажа, не ги разбирам тия с финансовата стабилност. Повечето просто още не са се наживели, обаче им се вижда кофти да го признаят открито, формулирано така. А и горните фактори някак не мога да ги пренебрегна, именно познавайки конкретни истории около себе си.
Има и хора, които вярват, че е достатъчно да са емоционално стабилни и да са срещнали "своята" половинка, за да имат дете. Тях ги разбирам отлично, защото хармонични отношения в семейството са предпоставка за по-спокойно и... "правилно" (като моля да не се хващате за думата) развитие на чавенцето. Но! Едно голямо "но". В този вариант не включвам схемата, в която младият горд татко тупва неориентираната още мама+детето на своите родители и двамата дружно вдигат крака на масата, докато бабата и дядото (които вероятно още работят), изкарват пари за петима, щото са длъжни на децата.
Просто съм твърдо и категорично убедена, че едно дете може да стане читав човек и без супер луксозни пюрета, и без раница от 200 лв. за първи клас, и без футболна топка от мола. Ако родителите работят (имат спестени пари) и връзката им е стабилна, детето може да расте здраво, спокойно и щастливо и с раница от 20 лв., и с топка за 10. Проблемът идва, ако действително нямат пари не само за капризи, прищявки и т.н.т., но дори и за хляб, дето се казва: защото тогава почват грозните кавги и...отиде и любов, и отношения.
А по въпроса със сватбите - ми не, не се изненадвам, като видя такава новина. По-скоро си давам сметка, че вече не сме малки и се чудя аз ли си останах келеш, на когото това грам не му е в приоритетите, другите ли се оказаха акселератчета... Но като им гледам възрастта, заключенията са ясни.
И последно - аз бях готова (психически и емоционално) за брак на 19. И вероятно за дете много скоро след това, защото бях повече от луда по тоя мъж. Сега се замислям, че финансово щеше да ни бъде трудно (със сигурност), но точно това евентуално дете щеше да расте в среда, изпълнена с много обич и в много стабилни отношения от почти всички страни. Едновременно с това, сега съм на 27 и съм толкова далеч от идеята за брак и деца, колкото някога съм била въобще.
_________________ "Аз съм половинчата, незаключена, с една обувка, с половин сърце , аз съм лъч в безкрая, неизслушан диск... наивна много пъти, шарена, непослушна..." В края на ноември
|