В крайна сметка май нещата опират до "точния" човек. Такъв, който да те накара, да се чувстваш готов и да преглътнеш собствения си егоизъм (който е във всички ни).

Бързам да изпреваря и мнението на Стиг, че "на 18-19 не знаеш кво се случва" или примерно на някой друг, че "децата провалят живота" или слагат "край" на младостта. Да, нещата се променят значително след това, но по никакъв значин това не значи, че "животът ти спира". Просто преминава към нов етап, който отново може да е много щастлив и приятен за живеене, катко една тинейджърска и млада възраст

Това исках да кажа аз, но ти го изрази по-ясно. И финансовата стабилност е важна - и то не, за да му/й купиш раница за 200 лева, а когато липсват пари не само за капризи, което води до много грозни и битови разправии, което води нататък още куп неща, които на всички са ни пределно ясни.

Именно, Надежден.
И понеже все ще има някой, който да се сети да ме пита дали съжалявам, че не съм родила, когато бях на 19 (айде, 20): да, съжалявам. Сега щях да имам първокласник, когото да стягам за училище, макар и без баща му да може да го види. Но не било писано.

Аз бях готова да се омъжа края на 12-ти клас, така че разбирам за какво говориш, Ели.

Аз не мога да разбера какво е това възприятие на децата,какво е това чудо. Че си искат грижите,така е,ама това е дете,да му се не види,не е гюле,висящо на крака ви и не позволяващо ви да мръднете. Детето не е Пеликан бей,спокойно!

Всички участници в дискусията са във възрастовия диапазон, който обсъждаме, но никой от нас не е нито родител, нито бракуван, така че всичко, което плямпаме, е доста хипотетично.

Сигурен съм,че всички познаваме двойки на по 25-30 години с поне едно дете,та всички вероятно имаме някакви странични наблюдения около процесите на отглеждането му.
Специално за последния ми коментар имам възможно най-стабилната база - both my siblings have kids. Още по-точно си вадя изводите,защото имам гледната точка и на бащата,и на майката. Та като ги гледам,все още излизат,все още имат някакво свободно време,все още ходят на почивки и т.н. Или с други думи имат всичко,което един човек на тяхната възраст без дете има плюс радостта единият да изпрати първолаче тая година,а другият - другата.

Като разбрах, че една колежка, която е набор 91 е омъжена от 2 години и е раждала бях ей така...

Абе, Надежден, хем си прав, хем не е съвсем така. Едно дете не е гюле, но си е отговорност и хората, подхождащи към идеята с: "Айде бе, к'во толкова, то само' се гледа", са за убиване. Двойката трябва да узрее за гледане на дете, понеже то си изисква сериозна промяна в реда на приоритетите. Някои са готови за това на 19, други на 29, трети се сещат бая късно, а четвърти никога не са готови.
С това (много необходимо) уточнение, вече съм съгласна с тебе. Да са ти живи и здрави племенниците.

Иначе се размислих за статистиката:
- от класа ми имам груба представа какво се случва с около и малко над 20 души (от 28). Дотук една съученичка роди в рамките на 1 година от абитурентския бал (без да е омъжена и, доколкото разбрах, почти веднага след това се разделиха с таткото) и една трябва да е родила тия дни (последно й гледах снимки от baby shower-a). Тази същата и още една се омъжиха или миналото, или по-миналото лято (на 25-26 години). Имаме един съученик, който е сгоден, и още около десетина, които имат сериозни и продължителни (от порядъка на 4-5-6-годишни) връзки и на практика им липсва само подпис.
- от едната ми специалност знам за един колега, на когото му се роди дете още преди 4-5 години, още няколко души се изпожениха, но поддържам контакт с малко от тях и статистиката ми е много непълна
- от другата ми специалност вече 2 момичета родиха, 2-3 се омъжиха, и също голям брой са близо до брак

Че какво му е лошото

Не съм казал, че е лошо. Не познавам много хора, които са година по-големи от мен и имат дете. Всъщност познавам само нея. Мисля, че е нормално да съм изненадан.

Щях да ви търся линк за 10те най-успели жени за да ви покажа, че никоя не е имала деца преди да и дойде времето. Също така никоя от тях не е избрала семейство и деца пред кариерата и затова е успешна. Един вид за да се аргументирам, защо пред всяка жена седи този избор.

Но...

... попаднах на нещо по-добро...

10-те най-жестоки деца в света
http://www.crimes.bg/10-%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B0%D0%B9-%D0%B6%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%BA%D0%B8-%D0%B4%D0%B5%D1%86%D0%B0-%D0%B2-%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0/4326

Не! четете ако скоро сте яли, ако имате слабо сърце, ако ви е гнус от хорър-филми и прочее. Най-възрастното от тия деца е на 14. Стана ми гадно като им четях за убийствата, изнасилванията, мъченията и т.н. Наистина имайте едно на ум... Общото между всичките 10 е ... нека всички го кажем на глас "КОФТИ РОДИТЕЛИ"...

- статията на Фийби е като филм на Дисни в сравнение с моя линк... Макар че и двете са гнусни...

Енджой...

хм... мии проблемът е, че има много фактори, които могат да ти улеснят или усложнят живота, когато решиш да имаш дете...
И точно там е номерът, че трябва да си организираш и пренаредиш живота и така да си промениш преоритетите, че да съставиш максимално добра среда за отгледането на детето (и то за години напред!)
Е там е врътката в цялата работа.... И ако ми казвате, че едни 18 годишни хлапета дето до преди 5 години са гледали телетъбис и хана монтана, вече са достатъчно зрели, за да ги вземат превилно тия решения ми ок... евала на такива хора! Аз само мога да се уча от тях... ама според мен те са твръде малко.

Погледнете в КСК раздела... 80% са "как да си сметна бала...", "тоя бал ще ми стигне ли за еди какво си", "какво се учи в специланост еди коя си"

Това според мен не са достатъчно зрели хора, които да могат да поемат отоворност, за отглеждане на дете

FF 3-4 години по-късно:

Същите колеги... вече на по 22! 3-4 курс... намерили са си накаква работа, взимат що-годе някакви пари!
Как обаче се съчетава всичкото това? Успяват ли да се подготвят за всички изпити? Успяват ли да си научат всичко перфектно?
Как се справят с балансирането на заангажираността в университета и работата, която в повечето случаи даже е по-малко от стандартните 40 часа на седмица! Дали им е лесно? Дали им харесва така да се мъчат?

А сега прибавете към всичкото това и едно дете, което изисква грижи 24/7... не знам вие как го виждате, но аз не го виждам... чисто физически... (даже и машина на времето да имат пак не го виждам)


Специално младите родители през социализма, едва ли са минавали точно през същите трудности и проблеми, пред които са изправени днешните тийнейджъри, така че... не е много уместно да тръгнем да ги сравняваме.

Лично на мен, само като пусна вечерните новини и ми се отщява да причиня, на което и да е друго човешко същество "луксът" да живее и расте в такава държава... Може би имам прекалено високи изисквания (които никъде няма да се покрият), ама това е положението...

Търговец,смея да твърдя,че хората,които визирам,не са от тези,които го оставят само да се гледа. Трябва да се намери баланса между детето и остатъка от личния живот на родителите. Не мисля,че е правилно да се насажда впечатление,че едва ли не станеш ли родител,губиш всякаква свобода и си в море от памперси ежеминутно. Животът продължава,само получаваш още един повод да му се радваш.

Кристо,всички разбрахме,че си кариерист,може да ни спестиш готините линкове!

Никой не може да се нарече успял,ако не отгледа потомство. - quote by me.

Такаа. Нали си знаете приказката "То не пита". При някои двойки/единички наистина не пита. Чесане на езиците е да предвиждаме "непиталото" дете ще стане ли човек или не. Всички предполагам имате такива примери сред приятели, съученици и колеги(в смисъл плод на каква връзка са).

Когато обаче едно дете не става на принципа "...много те обичам - знай, ако се изхвърля в теб - нищо, ще го кръстим Гошо"(сори, не се сдържах ), ами появата му е обмислено събитие, има няколко етапа на "узряване":

1. физическо/биологическо узряване - конкретно при жените(такава съм, да знаете) си има биологичен часовник, дето цъка и майчинското чувство започва да се обажда. Без това условие, но с наличието на останалите, се появяват деца, дето бабите ги гледат, докато родителите шават нагоре-надолу. Когато е налице тоя порив за дете, то, детето, никога не става случайно. Защото когато го искаш, ти искаш да му дариш цялата любов и грижа, на която си способен, а не да се чудиш кой ще го гледа и с какво ще го храниш.

2. социално самочувствие - т.е. че можеш да се справяш с живота, щото си минал през n на брой кръгове на Ада, знаеш как да се справяш с битова въртележка и с ежедневните грижи/проблеми/задължения.

3. Стабилна и трайна връзка - има си някакъв санитарен минимум от време, който трябва да прекараш с мъжа/жената на живота си преди да пристъпиш към по-горния левел "аре да си правим бебе", за да опознаеш човека в различни кризисни и радостни ситуации и доколко двамата като едно цяло можете да се справяте с живота.

4. материална осигуреност - няма спор, че е важна. Разбира се, че никога не е достатъчно и че никога няма да СТЕ* сигурНИ дали утре няма да останеТЕ без работа, но все пак в някакъв момент трябва да рискуваТЕ и да го направиТЕ.

5. свободни баби да го гледат - че местата в детските градини са малко : )))))


*промяната в лицето и числото е умишлена