Такаа. Нали си знаете приказката "То не пита". При някои двойки/единички наистина не пита. Чесане на езиците е да предвиждаме "непиталото" дете ще стане ли човек или не. Всички предполагам имате такива примери сред приятели, съученици и колеги(в смисъл плод на каква връзка са).
Когато обаче едно дете не става на принципа "...много те обичам - знай, ако се изхвърля в теб - нищо, ще го кръстим Гошо"(сори, не се сдържах

), ами появата му е обмислено събитие, има няколко етапа на "узряване":
1. физическо/биологическо узряване - конкретно при жените(такава съм, да знаете) си има биологичен часовник, дето цъка и майчинското чувство започва да се обажда. Без това условие, но с наличието на останалите, се появяват деца, дето бабите ги гледат, докато родителите шават нагоре-надолу. Когато е налице тоя порив за дете, то, детето, никога не става случайно. Защото когато го искаш, ти искаш да му дариш цялата любов и грижа, на която си способен, а не да се чудиш кой ще го гледа и с какво ще го храниш.
2. социално самочувствие - т.е. че можеш да се справяш с живота, щото си минал през n на брой кръгове на Ада, знаеш как да се справяш с битова въртележка и с ежедневните грижи/проблеми/задължения.
3. Стабилна и трайна връзка - има си някакъв санитарен минимум от време, който трябва да прекараш с мъжа/жената на живота си преди да пристъпиш към по-горния левел "аре да си правим бебе", за да опознаеш човека в различни кризисни и радостни ситуации и доколко двамата като едно цяло можете да се справяте с живота.
4. материална осигуреност - няма спор, че е важна. Разбира се, че никога не е достатъчно и че никога няма да СТЕ* сигурНИ дали утре няма да останеТЕ без работа, но все пак в някакъв момент трябва да рискуваТЕ и да го направиТЕ.
5. свободни баби да го гледат - че местата в детските градини са малко : )))))
*промяната в лицето и числото е умишлена