"Богат татко, беден татко" на Робърт Кийосаки. Става за убиване на пътя до работа.

Старият завет. Уж свещена книга, а на всяка страница - геноцид, убийство, предателство, изнасилване, прелюбодейство, тънки сметки и хитринки. Тук-таме има мъдрости за живота странно напомнящи на "Мисли и забогатявай" и подобните, но много по-down-to-earth.

Изобщо - възхитен съм.

Ерих Мария Ремарк - Обетована Земя

Видях я много случайно, чак не ми се вярва.
Вероятно след това дълго време няма да ми се подхваща книга. Трудно е да си намериш нещо за четене ... след Ремарк. Нищо не е достатъчно хубаво, смислено, заслужаващо си.
Така че смятам да се насладя подобаващо. И ако успея... да не я прочета за ден-два.

Same here.

"Мъртви души" + "Ревизор" + "Женитба" на Гогол
+ "И всичко стана луна" на Господинов

"И всичко стана луна" - Георги Господинов

този Г.Г. много го четем обаче.. : ) Трябваше да оставя малко "Атлас изправи рамене" и прочетох "Невидимите кризи". Сега пак съм на [i]Атласа[/i]

Рей Бредбъри - "451° по Фаренхайт".
Бях я започнала много отдавна, но имах други грижи и я оставих. Сега няма да й се размине

току що я прочетох, не ми хареса. скоро няма да дам пари за български автор отново.

Аз по принцип не си падам по разказите (а от българските автори предпочитам Чавдар Мутафов, Пасков, Райчев, Полянов и т.н., тоест да НЕ е съвременна българска литература, само в поезията имам големи изключения), затова и бях леко скептично настроена, НО...ми хареса. Не просто ми хареса, ами направо ме опияни - особено "Азбуката на жените". Не мисля, че някога съм била толкова очарована от разкази (освен тези на Дороти Паркър).

За да не съм негативен:
да, абсолютно всеки един разказ е добре написан; даже много добре написан. в това няма спор.
друго не ми хареса:
еднообразието!!! Писна ми да чета "Преди 20 година стана еди какво си", Писна ми да чета за герой писател.
Въпреки че му признавам таланта и добрият начин на писане, в момента не помня почти нито един от разказите в книгата. Т.е. никак не съм очарован.

:Д:Д::Д Почети малко разкази на Калин Терзийски! :Д:Д::Д

чел съм му само една книга - там стил ми липсва.

На мен пък стилът на Господинов ме кара да му запомням разказите. Не всички, но определено не съм склонна да чета много разкази по принцип, а неговите ме очароват. "Невидимите кризи" има попадения, за "И всичко стана луна" още не мога да се изкажа цялостно, но и в нея има доста потенциал. И ми действат вдъхновяващо на всичкото отгоре.

В книжарниците неговите книги са като топъл хляб почти. Чак е изненадващо.

Чувам вече мнения за него, че се е изчерпал и може би има нещо такова, но той гледа на нещата от такъв ъгъл, че някак още не ми е омръзнало да го чета, дори и едно и също да разправя. ^^

Това, че не ти допада Георги Господинов, не означава, че трябва да отпишеш цялата българска литература. Пробавай Александър Шпатов, според мен ще ти допадне повече.
Утре ще отделя в отделна тема