Викам да вдигнем на крака този раздел, да го посъживим от лятната скука с една чисто нова тема, която уж се обсъжда навсякъде, но никъде не я има обобщена!

Става дума за това - какво е за вас следването в СУ? Как го приемате като част от живота си - дали е било важно, дали не, дали е било заслужено да влезете, или пък сте платили подкуп и т.н.

Всички опции ще ги има в анкетата, моля ви се.

Също така искам с няколко думи да опишете чувството, което СУ ви дава на ниво следване! Какво научихте за себе си, за света, за хората, за Фак... И дали сте доволни или не от всичко това!

Заповядайте, дансинга е ваш.

В самото начало беше нещо положително, макар никога да не е било сбъдната мечта. Много бързо се превърна в необходимост за развитие и задължение. Теглейки чертата след 5 години, май най-точно за себе си го определям като разочарование.

Ако взема предвид само фактори като социална среда, преживявания през тези 5 години и подобни, всичко ще бъде екстра. Това, което следването очаквах да създаде за мен като възможности обаче, е един пълен провал на образователната система, начело със СУ. След толкова много време все още има неща, които са способни да ме изненадат неприятно.

Ако един ден стана родител и детето ми има желание да завърши висше образование, ще направя всичко възможно да му осигуря възможност това да се случи някъде другаде.

За съжаление подкрепям мнението на Ники.

Още от постъпването си в гимназията си мечтаех някой ден да следвам в СУ. За съжаление практическите умения, които придобих, граничат с минимума, а теорията - остаряла. Не очаквам някой да ми дава наготово сдъвкани твърдения, но и в магистратурата не усещам особено внимание към студентите.

Най-голямата слабост според мен е, че образованието не се обвързва с бизнеса и практиката. За оскъдната материална база не мисля, че е нужно да коментирам.

Още един леко разочарован коментар и от мен. Теорията в повечето случаи наистина е безполезна, но пък образованието ми дава възможности да търся и развивам интересите ми в областта, която следвам. Също така някои преподаватели дават добри идеи за лична изява и реализация, което е добре. Също така факултетът ми е място да се запозная с много готини колеги, с които ще се работи и в бъдеще професионално.

Моята специалност пък ме подготви като един специалист в тази рядко срещана тематика в България, след това си намерих и хубава работа.

Разбира се, можеше и много повече, но сравнявайки се с колеги от чужди държави, учили същото, мога да кажа, че ние българчетата-арабисти сме една глава над тях. Липсват ни аналитични способности, но в арабския език нямаме грешка.

Имам чувството, че юристите сме генерално разочаровани от университета.
А на мен толкова често ми е минавала през ума мисълта "веднъж само да се махна от тоя прогнил факултет...", че вече ми е станало като някаква мантра. А принципно бях любопитна към идеята да продължа с докторантура...

Този форум е станал безнадеждно скучен! Три месеца не бях влизал тук и за всичкото това време тази е единствената смислена тема. Представяте ли си! Единствената смислена тема за три месеца е пусната от Кристо (е, някои от вариантите за отговор в анкетата, разбира се, са абсурдни, макар че "мама и тате ме накараха" радва много). Естествено, само старите кучета са дали мнения (абе, хора, вие не завършихте ли най-сетне, к'во е т'ва следване, к'во е т'ва чудо?!?).

Досежно юристите: още в първи курс (Философия), преди... хммм... 14 години, един от нашите преподаватели ни каза: "В този Университет се произвеждат юристи като обувки - на конвейр". В България сигурно има най-много юристи на глава от населението. Може да нямаме реална икономика, но за сметка на това юристи - бол! Но нямате право да се оплаквате. Човек записва Право не защото е интересна и приятна за учене специалност, а защото се надява да изкарва много пари. Така че стискайте зъби, докато станете членове на САК, а после всичко е във вашите ръце (Кристо ти може да станеш член и на БАК; и по морето има хляб).

...каза човекът, който прекара в студентство... колко точно години?


Всъщност, правото Е интересна и донякъде приятна специалност за учене. Неприятна е в останалата си част, защото следването ти скъсва нервите. Но коя съм аз да се изказвам, нали единствената ми цел е да изкарвам пари и да стана член на САК?

В тая връзка, ти какво още дириш в тоя форум, като е толкова скучен? Защо се връщаш? Не се сещам за никой друг потребител, който толкова много пъти и толкова декларативно е заявявал, че се маха от форума, като преди това няколко пъти е предупредил, че ще го направи. Дори Ангел се ограничи само с едно такова изпълнение...

Смисъла на живота ми.

Прав е вечният студент до голяма степен.

Освен,че е прав,явно е и мазохист. Като толкова не може да понася умрелия форум,знае къде е хикса.

Първото беше интересно и необходимо, второто си е чист мазохизъм.

@Мидуинтър, какви са тези невротични ерупции на гняв по такъв незначителен повод като нечие (в случая моето) присъствие във форума? Юрист, който не си контролира нервите е като хирург, на когото му треперят ръцете. Ако аз те дразня, как ще оцелееш в дебрите на родната ни съдебна система?

Ерупция на гняв? Джийзъс. Не, чисто раздразнение. Не че не мога да те игнорирам, обаче имах свободна минутка. Пък ми е искрено любопитно да разбера каква е същността на мазохистичната ти мотивация да се връщаш отново и отново на такова скучно и изпаднало място като форума.

За мен ученето в СУ си е сбъдната мечта. Когато ми дойде времето за кандидатстване, това беше единственият университет, в който исках да уча. Доволна съм от специалността ми, от преподавателите ми, от колегите ми, от вратите, които засега ми отваря следването на БФ. Според мен висшето образование трябва да бъде на първо място удоволствие за студента, защото не е задължително всеки да е висшист, нали? Доволна съм!