Естествено, че е задължително. Как ще карам таксито, без да си окача дипломата по право в него? Ти би ли яла сандвич от subway, приготвен от човек, който не е бакалавър по психология? А колцентър без дипломирани филолози и докторанти химици?

Тъжно, но факт... личен опит.

Вие се шегувате тука в тази (иначе добра, поздравления за автора) тема, но не е далеч от истината, че има много професии с по-добри заплати, за които ви трябва само средно образование. На фона на тонове други, за които се иска висше (и то некво лековато 3години и 2 книги да прочетеш за тях, а сериозно учене) - които са слабозаплатени.

Хората приемат висшето за едва ли не "второ пришествие", "лиценз за милионерство" или да заложиш къщата на мачове и да станеш богат. Не е баш така. Най-добрите професии са тези в които съотношението "заплата" върху "положени усилия в работата" е най-голямото възможно число. В тези "положени усилия" можем да включим и изисквания за образование, език, опит и прочее придобити умения. Няма ли да ви е обидно, ако човек със средно образование взима повече пари за някаква лесна професия от висшист, който се е трепал 5-6години и си работи по специалността?

Искате пример?
http://profit.bg/news/Broyat-po-2-bona- ... 07130.html
цитат:


Та, ако из четящите има завършили студенти от СУ, които си работят по специалността, ще споделите ли вашите заплати?

Примерът не е уместен. За да станеш добър готвач ти трябват години усъвършенстване, повечето се занимават с това от деца. Не знам защо го приемаш за нискоквалифициран труд. Виждаш, че помощниците взимат по 350 лв. нето.

Аз си мисля, че си е лична отговорност човек да си избере специалност, която да му позволи успешна реализация. Ок, ясно че не можем всички да учим информатика или скандинавистика, ама ако сами сте избрали сфера, в която има пренасищане с кадри или такава, която знаете, че е безперспективна, не виждам смисъл после да се оплаквате, че висшето е безсмислено (говоря общо, не визирам никого конкретно). Но това не прави висшето ненужно по принцип. Аз не намирам нищо лошо в това да се завърши нещо, което на човек му е интересно и смята, че ще го обогати, пък после да работи нещо с по-добри възможности за развитие. И това и правя и аз.

Много ясно, важно е да имаш вишу.

fluffy cloud, може да е лична отговорност, но според мен много малко са учениците, които могат да вземат това решение и то да се окаже най-доброто. Защото наистина сме ученици, когато избираме какво ще следваме. Замислете се - правим този избор, когато още сме във възрастта, в която все още сме тийнейджъри и се караме с родителите си за глупости, дразним се на 'гадните даскали', чудим се защо онова готино момиче/момче от съседния клас не ни обръща внимание и т.н. Довчера с мъка сме писали домашни по предмети, които не харесваме, само за да изкараме някакви оценки, а днес трябва да решаваме с какво искаме да се занимаваме в остатъка от живота си, коя професия ще ни носи удоволствие и пари. Трудно е.. неслучайно доста хора записват нещо и след 2 години сменят специалността. Като пак не се знае дали тя е правилната (ако изобщо има такава).

Kristo, съгласна съм Mondscreen, че примерът не е много удачен. Освен това, което той е казал, добавям и че става дума за лятна работа - максимум 5-6 месеца. А останалите?

он: за мен следването в СУ е просто следващата стъпка, която трябва да направя в живота си. Тъпичко звучи, но да - завършваш училище, следва университет. Толкова. Дали съм си избрала добре специалността и какво ще става по-нататък, ще видим. Дали съм доволна, какво съм очаквала, какво виждам и т.н. - това е за друга тема.

Права си. Честно казано, бях позабравила времената, в които сме взимали тези решения. И здравият разум отстъпва на еуфорията "Йей, приемаха ме в университет!" Все пак си мисля, че по време на ученето в уни има време човек да добие допълнителна квалификация и да си увеличи шансовете за реализация - да започне да учи нов език или да подобри вече учен, да запише стаж или курсове по нещо - фотография, програмиране и т.н. По този начин пак може да се преодолее факта, че ученето в университет само по себе си не е гаранция за успех. И ок, добре, накрая може да не се реализираш със специалността, която си избрал с ученическия си акъл, ама ако ти харесва какво работиш в крайна сметка и си доволен от условията, няма проблем. Но във фирмите, които биха дали такива добри условия, все пак не им е все тая дали си с висше или не. Където търсят 2 езика, обикновено търсят и висше, пък било то и Философия.

Не го приемам за нискоквалифициран, а за професия, в която не се иска висше образование. Ако завършиш подобна гимназия и почнеш работа като готвач още на 18, то до като станеш на 25г. вече ще имаш нужния опит за да получаваш големите заплати в бранша. Докато ако си юрист, завършваш на 25г и трябва да си търсиш работа и е много вероятно заплатата ти да не е такава. И човек си прави сравнението - двама набори, единия само с гимназиално образование, другия - с висше. Умствените разлики настрана - двамата имат професии, но единия взима повечко в този момент (предполага се, че все някога юристът ще навакса и ще го задмине) - и този някой е именно човекът БЕЗ висше. Който пък е вложил доста пари за да придобие това висше. Нека всеки сам си сметне колко излиза да учиш 5год.

Подобни професии - бол. Изводът ми е, че заплатата може да не се определя от образованието ти, което прави идеята да следваш висше малко относителна - можеш да, можеш и не.

Ами преди време прочетох 2 книги точно по тази тема. Всеки знае, че висшето образование се обезценява със секунди. Та 2-те книги разглеждаха точно този проблем - образователната система в цял свят е изключително остаряла, тя е създавана за нуждите на отдавна отминала епоха. Като цяло приемаме думата "образование" прекалено консервативно. Значението й по-скоро зависи от сферата, в която се реализираш. Защо един световен шампион по бокс, футбол или какъвто и да е спорт, който е завършил само средно да е по-малко образован от един добър лекар, инженер или юрист? Просто едните са отдали целия си живот на бързината си, силата си, движението по ринга/ терена, а другите са залягали над книгите. И двата типа са професионалисти в областите си, и двата типа не могат да свършат работата на другия.

Аз лично до момента успявам да се реализирам, но университетът повече ми е пречил в това отношение отколкото да ми е помогнал. Нещото, което най-добре научих за тези 5 години, е, че образователната ни система е пълен провал. Нямам причина да съм кой знае колко недоволен от професионалното си развитие, но специалността ми се утвърди в съзнанието ми като едно голямо разочарование. Усилията и по-модерният подход на някои преподаватели далеч не са достатъчни, за да обърнат хода на една система, която е зациклила някъде в соца. Няма как по начина, по който се правят нещата, в крайна сметка повечето завършили да бъдат едни качествени юристи. Всички излизаме висшисти, без видимо да се отличаваме един от друг с нищо. Още докато сме студенти, излизаме на един пазар на труда, който е също толкова объркан. Да, добрите и качествените успяват, но често с цената на много жертви, благодарение изцяло на своите усилия и умения и въпреки пълната уравниловка, която системата всячески налага.

И докато по-добрите наистина успяват, то какво да кажем за по-слабите, които са инвестирали често не по-малко усилия и са направили не по-малко жертви. И при все, че проблемите са наистина очевадни за всеки, който има желание да ги разбере, те не просто не се решават, ами се задълбочават. А не е толкова трудно да се променят нещата. Само че ние, както винаги съм твърдял, изначално сме един много прост народ, при който, ако изобщо някога има каквато и да е промяна, то той ще се бори със зъби и нокти да я оплюе и да я намрази и при това, когато в крайна сметка с ината си постигне своето, ще бъде горд, че е допринесъл за обществото

Ти тях не ги мисли, Ники! Точно защото в България всички завършват "вишу", нямаме реална икономика (как па никой в тази държава не разбра, че кризата ни е икономическа, а икономическа криза не се бори само с финансови механизми... това дали се учи в УНСС?!). А иначе, най-добре го е написал ВЕЛИКИЯ оксфордски професор Клайв Стейпълс Луис (1898-1963), литературовед, философ и теолог, по-известен като автор на фентъзи поредицата "Хрониките на Нарния":

Из статията "Душевадецът вдига тост" (1958)*:

"Основният принцип на новото образование е следният: тъпаците и мързеливците не бива да се чувстват по-посредствени от умните и старателни ученици. Това би било "недемократично". Тези различия между учениците (тъй като повече от очевидно е, че това са индивидуални различия), трябва да бъдат замаскирани. Това може да се извършва на най-различни нива. Изпитите в университетите трява да бъдат такива, че почти всички студенти да получават добри оценки. Приемните изпити трябва да бъдат такива, че всички или почти всички граждани да могат да бъдат приети в университетите, независимо дали имат сили (или желание) да се възползват от висшето образование. [...]
Накратко, имаме всички основания да се надяваме на фактическото премахване на образованието, когато принципът аз не съм по-лош от теб се наложи напълно. Всеки стимул за учене, както и всяко наказание за неучене ще изчезне. Малцината, които може би ще желаят да се учат, ще бъдат спъвани. Кои са те, че да превъзхождат своите събратя? А така или иначе учителите, или може би е по уместно да ги наречем бавачките, ще бъдат прекалено заети да вдъхват увереност на тъпаците и да ги потупват по рамото, за да си губят времето с истинско преподаване."

(По българското издание - Луис, К.С., "Писмата на Душевадеца", София, 2010, стр. 105,106. Курсивът и почертаването са от мен.)

--------------------------
* Душевадецът е литературен герой на Луис, зам.-завеждащ отдел в Ада, а тостът е произнесен на ежегодната вечеря на адския Подготвителен колеж за млади изкусители.

Това разбиране е остаряло и далеч от съвремието точно колкото и самата книга за лъва дето живеел в шкафа и некви деца го гонели или кво там беше. Не съм я чел, малко съм възрастен за такива книги.

Мисълта ми е - демократизма в образованието не е пречка на по-интелигентните да са над останалите. Равният шанс е измислен, защото в предни епохи малцина са имали достъп до образование - заради социални или икономически пречки. Но днес живеем в епохата на Интернет, глобализация и равни възможности. Следователно съществува все още за да покрие едно друго различие, което все още е тук - интелекта. По правило по-умните деца са такива, които се справят с лекота, които нямат нужда от насърчаване или страх от наказание. Намесата твърде много в техния път от детската градина до дипломирането в СУ по-скоро ще е в тяхна вреда, отколкото в полза. Но не бива да се забравя, че умът е инструмент, който се развива - ако човек започне с начален нисък капитал интелект и системата го отхвърли след 12ти клас заради това с идеята "ти си прост, стани тираджия, кво се натискаш да си лекар", то това не само е недемократично, но е и опасно за обществото - даването на шанс на хората с 3ки в гимназията да наваксат и да достигнат отличниците е добре дошло за всяка сфера - защото ще се усети недостиг на кадри най-малкото. Което ще оскъпи услугата, която в примера с тираджията и лекаря ще е за сметка на болните, и в полза на хората които имат фирми за превоз.

Също така системата на образованието е насочена към идеята "дано всички да завършат", без това да вреди на никого, защото самата система няма ясни правила какво е интелект, кой е умен, кой каква оценка заслужава. В тази система се награждава механичния труд ("Зубрене" както му викат по селата) - за сметка на развитието на интелекта (което всъщност ти трябва ако работиш нещо сложно като пилот или лекар). Така не е изключено тройкаджията в гимназията да има повече IQ-потенциал от зубърите, но заради една сбъркана система да не получи шанс да го развие. Затова гъвкавостта на образованието дава този псевдо-шанс на такива хора да стигнат до университетите и да покажат своя интелект. Друг е въпросът дали изобщо си струва да има оценки там. Но в последващата система - трудовата няма оценки! Там некадърният лекар ще бъде уволнен след седмица, а кадърния - не. Там желанието да се докажеш пред даскалицата няма да го има, ще го има желанието да изкараш пари.

А то какъв по-добър стимул от финансовия? Бил Гейтс беше казал "Винаги гледам да наема най-мързеливия кандидат за дадена позиция - той винаги ще открие най-лесния и бърз начин да си свърши работата". Трудолюбието, себераздаването и бележкарството в училище или в университета нямат значение. Важното е всеки да получи равен шанс и равен достъп до тях, а от самият него ще зависи да стигне до "парите". И ако "потупването по рамото" не съществува, много хора ще приемат, че са тройкаджии и ще карат автобуси и камиони, вместо да откриват лекарства или да проектират сгради, само защото някой си там, дето е написал нещо преди 50г е против. Негов проблем.

Кадърният е по-вероятно въобще да не стигне до наемане след като преди него са минали двама тираджии с диплома за лекари.

Общо взето целият ти коментар само показва колко малоумна е тая ултралиберална система,която освен да лъже неможещите,че могат,и да не дава на можещите това,което заслужават,друго не прави. Все едно живеем в някаква луда,висша форма на комунизъм.

Ако "тираджиите" му вземат хляба и си му задържат "неговото" място, значи не са тираджии, сещаш ли се? Системата има слабост, че не можеш да си направиш сметката кой става и кой не, докато не им дадеш работа и не им поискаш резултати. Ако си кадърен, системата ще изплюе некадърните и ще има хляб за теб. Аз лично не съм попадал на некадърни лекари. Значи криво-ляво си крета машината, нищо че е остаряла и прашасала.

Ако пред теб застанат двама души и аз ти кажа, че единия има завършен осми клас, а другия е с висше, но и двамата са облечени като лекари, ти кой ще избереш да те лекува? Как ще познаеш кой е "по-можещия"? Няма как, освен ако реално не им дадеш медицински проблем, и единия ти даде лекарство, а другия те пита на какъв език си говорил.

Същото важи и ако ти сложа пак 2 души, но и двамата висшисти. Единия взел всичко от 1ви клас до 5ти курс с 6, а другия криво-ляво минавал с 3 и завършил на късмет. Как ще разпознаеш кой кой е?

Либералната система е в плюс на пациентите - те знаят, че ще има лекари за всички, защото приемат повече хора медицина и повече хора => завършват медицина. Пред пациентите въпросът "дали ще попадна на тройкаджията или не" - не стои! Защото тези оценки нямат тежест в реалността. Интересът на пациентите, клиентите и т.н. е да получат качествена услуга, да има конкуренция между доставчиците на тази услуга, да имат голям кръг от доставчици на тази услуга и да не се налага да се притесняват за нищо. Една либерална образователна система им дава точно това - кадрите. Пазарът на труда и липсата на умения напълно в духа на Дарвин ще изгонят по-неможещите и те по моя пример ще се ориентират да карат големи камиони. Затова двете системи действат в синхрон. Клиентите имат 4те си изисквания, които споменах по-горе - първите три ти ги дава образователната система, а финалното - системата на труда. Причината да съществува такава система е точно нуждата на хората, а не някакви си недоразвити идеологии. Висшето образование е дошло преди комунизма.

Какво ни чака в противен случай? Всяка година - 20 души ги приемат медицина, 10 от тях завършват след обучение - па ти обяснявай на някаква бабка в някакво селце, че видиш ли "само най-кадърните са лекари, затова какъв ви е проблема да пътувате 200км и да си изхарчите пенсията за един преглед, хайде сега капризи..."