Че тия мърди в тая сграда за 2 етажа викат асансьора и после го чакам по цял ден! Баси тъпия народ, бе!!!

Спираха тока.

нямамеееее асансиор.....

А асансьор имате ли поне?

опааааааа йхахаххахаххах ми не нито асансиор нито асансьор......

Е т'ва вече е гадно

дамммммм 7 етажа ...... малко мързела ме гони смисъл аз оби4ам мн да слизам пе6а но ка4ването не особено......

Е, повечето сме така... За седемте етажа говоря.

мммммммдамммммм хиххихихи а ина4е ник4ето ти е някво мн весело откъде идва/ ?йаХАхахА

Мии... От една 3D игра

ахаааааааам ето защо незнаммммм

Лъжеш, от приказка е!!!

ЦИНДИЛ-ПИНДИЛ И ДЖАСТА-ПРАСТА

Една вдовица имаше две дъщери-близнаци с две чудни имена. Казваха ги Циндил-пиндил и Джаста-праста.
Двете момичета никак не си приличаха. Джаста-праста беше ниска, пълничка, с черни коси и черни очи; Циндил-пиндил - тънка, висока, с руси коси и сини като синчец очи.
Джаста-праста беше приказлива, весела и засмяна, а Циндил-пиндил - мълчалива и замислена.
И по работа двете момичета бяха съвсем различни.
Майката на каквото и да наредеше Джаста-праста, тя тутакси се хващаше за работа.
Наистина, случваше се в бързината нещо да счупи, нещо да разлее, но работата пак ще се свърши навреме.
А Циндил-пиндил заставаше права пред нещата, гледаше ги жално-жално и не смееше да ги пипне от страх да не повреди нещо.
Най-после двете момичета станаха моми. Един ден майка им ги повика - беше през велики пости. Тя даде на Джаста-праста голямо парче сукно, ножици, игла и конци. Даде още толкова на Циндил-пиндил и рече:
- Дъщи, порастнахте вече - срамота е все аз да ви шия и стягам; пък и очите ми не довиждат. Ето ви плат, ето ножици и конци - заловете се и ушийте си нови рокли за Великден.
Джаста-праста не чака подкана. Грабна плата и се залови за работа. Крои, ши и разпорва - пак крои и пак ши и най-после роклята беше готова пред Великден.
А Циндил-пиндил така си остана пред плата, не смееше да го пипне от страх да не обърка нещо. А когато се залови на работа, отмерваше всеки бод, пресмяташе по двайсет пъти и роклята й все не беше готова.
Но ето че зазвъняха великденските камбани - дойде Възкресение. Изви се лудо хоро сред селото.
Джаста-праста надяна новата си рокля и припна към хорото. Наистина, едната й пола висеше накриво, единият ръкав по-къс от другия, но кой ти гледа!
Джаста-праста се хвана на хорото и затропа ситно-ситно...
А пък горкичката Циндил-пиндил нямаше рокля за пред света. Тя застана дома, зад плета, гледаше жално-жално към хорото, а от сините й очи капеха едри като бисери сълзи.
Оттогава на света все тъй, казват, е било то: Циндил-пиндил - зад плета, Джаста-праста - на хорото.

А по темата, сдухва ме колко много работа имам.

Защооо, Уинян, защооо...?
Защо ме разкри така пред всички