еми все си мисля че не са изключения и понеже не е като да нямам познати в други гимназии английска,немска,знам едно,ако имаш желание можеш да научиш ,а
ако нямаш и Господ да слезе да ти преподава пак ще си останеш каун


факт е обаче че някои изпити показват повече упражняване над даден формат отколкото стойностни знания


като стана въпрос за Финландия една приятелка също е приета в Темпере и там се държи изпит наистина и има интервюта и ала бала
първо за знание на езика,второ тя специално трябваше да учи за всички събития през 2005 и държа изпит над това и трето лично интервю в което те и обесняват тя какво ще прави там,а тя на тях какво иска да прави и ако има съвпадения напред ако няма чесно казано не знам

От доста време само чета из този форум, но вече реших, че е време да изкажа мнението си.
След като се зачекна темата за кандидат-студентските изпити в други европейски, и неевропейски, държави мисля, че е редно да споделя с вас как е практиката в "сърцето на ЕС" - Белгия. Казаните, т.е. написаните по-долу думи изхождат от личния опит на майка ми, която в продължение на 5 години следва в Брюксел "Потребителско право в ЕС" (1993-1998).
Кандидатстването в Белгия би било определено като ясън пример за "резултат от опадъчния капитализъм", както биха се изразили, хората които определят бройките за новоприети студенти в българските университети. В Брюксел няма лимитиране на местата - приемат се толкова кандидати, колкото могат да си плащат таксите. А размера на таксата зависи от това доколко е перспективно даденото образование - например правото и медицината са най-скъпоплатени, а за да станеш начален учител се изискват най-малко финанси. Приемни изпити има само ако си чужденец - за определяне нивото на владенее на френски/немски език, тъй като обучението се извършва на тези два езика. Оценката е в проценти, но никои не се интересува дали си преминал изпита с 51% (тоест 3,01 по нашата оценъчна система) или с 99% - важното е да си го преминал, а доколко знаеш езика всъщност си е лично той проблем.
Съществуват и приемни изпити, но те са тези, които нямат финансовата възможност да си платят таксита за медицина и не са успели да докажат пред някоя банка, че са перспективни личности, които ще успеят да изплатят студентския си заем, които евентуално ще им бъде отпуснат (тук банките взимат предвид и социалния статус на семейството, защото ако майка ти е секретарка, а баща ти - шофьор, то няма да бъдеш особено добре приет в някои среди, независимо колко си умен и способен). Понякога самите ВУЗ-ове отпускат определена бройка, която самото учебно заведение ще субсидира и за тези бройки се държат изпити, но не както е тук (за философия да се кандидатства с химия, например), а изпита е върху определената спезиалност и върху ясен и предварително обявен конспект (а не да ти изброят 20 автора и по 30 произведения на автора и да заявят "Ще бъде нещо по това") - тоест обябяват точни теми и от къде е желателно да почерпите информация за тях, тоест имате 20 точно определени теми, върху които се подготвяте и знаете, че ще ви се падна една от тях и знаете точно какво трябва да пишете по нея.
Но това се практикува рядко. В повечето случай неправителствени организации и католическата църква отпускат стипендии. Но за да стигнеш дотам, трябва учителят ти да е направил предложение за теб (тоест да е видял, че ти си способен и заслужаваш тази стипендия), защото е невъзможна да се самокандидатираш. След това представители на дадената организация, или църквата, провеждат интервю с теб, възлагат ти да напишеш есе на морално-етичен проблем и отсяват само тези, които според тях заслужават стипендията. Най-големи стипендии, понякога включващи пълна издръжка, предлага католическата църква.
По този начин става кандидатстването в Белгия - съвсем ясно се показва, че висшето образование не е за всички, а само за най-интелигентните и за богатите. Нека го сравним с нашето!

А относно гимназиалното образование - според мен има училища, които винаги ще оцелеят - ясен пример е училището, което завърших - въпреки, че е СОУ, в неговите профилирани паралелки се приема години наред с по-висок бал, отколкото в традиционно елитните МГ и езикова гимназия в града. От миналогодишия випуск са приети в държавни ВУЗ-ове 149 от 150 ученици, като единствения неприет е момче, което бе решило да гони мечтата си и отказа да се запише в специалност, която не е неговото първо желание.

А сега идва ред за мнението ми за кандидат-студентските изпити - така и не разбирам какво трябва да представляват. Тъй като кандидатсвах с литература, останах с впечатлението, че СУ е за мен, защото единствен той предлага възможност за писане на есе, а не само на интерпретативно съчинение. Но съм останал заблуден, вероятно от факта, че думата "есе" значи "размисли", и от това, че мои есета са печелили редица конкурси, били са публикувани в периодичен печат и са издадени в книга, посветена на таланите на учениците на моята гимназия, защото моите съкровени размисли и гледната ми точка бяха оценени като "слаби", защото не се покриват с тези на проверяващите. Комично, нали?

Извинявам се ако има правописни и технически грешки.

1. Приемните изпити имат много трески за дялане, но най-голямата е, че мястото им, като целящи да оценяват придобитите знания/умения от средното образование, е всъщност на изхода на гимназиите. Ако ще има изпит на входа на университета, то той би трябвало да проверява доколко кандидатът е подходящ за желаната специалност.

2. Друго: условието за завършено средно образование. Деликатната подмяна: вместо определени качества, умения или знания, от нас се изисква 12-годишен престой в системата, която би трябвало да ни ги даде. Тук не е дума за хипертрофиралите недостатъци на средното образование (тема не на този топик), а за елемнтарната свобода на човек да избере начина, по който да постигне изискваното от него. Разбира се, съществува вариантът 'самостоятелно обучение', но и там, доколкото личният ми опит е представителен, са налице същите проблеми.

3. Понеже някой спомена за оценките: това, че някой би се хванал да учи само заради контролно или изпит, е до голяма степен заслуга на образователната система, която за толкова години не го е убедила в смисъла на изучаваното или посочила по-смислени алтернативи.

не съм съгласна. изпити за университетите трябва да има, както и матури. Матурите са единствения шанс да е равнопоставено кандидатстването. но трябва за балообразуващи да се взимат единствено оценки от матурите, защото сега хората от елитните гимназии изкарват по- ниски оценки в дипломата от тези в кварталните училища и с право могат да се сърдят. заслужават много повече.

Май е по-лесно да жляза в Cambridge отколкото в СУ

Cambridge Assessment is the new identity of the University of Cambridge Local Examinations Syndicate (UCLES), one of the world's largest assessment agencies. Cambridge Assessment operates in 150 countries and more than eight million of its examinations and tests are taken every year.
* OCR (http://www.ocr.org.uk) is a UK awarding body that recognises the achievement of those people who know that qualifications can enhance their life, from young people taking their GCSEs to older people returning to learning after many years' absence. Each year, over three million students gain OCR qualifications.
* University of Cambridge International Examinations (CIE) (http://www.cie.org.uk) is the world's leading provider of international qualifications and assessments. Cambridge's qualifications include the International GCSE, which CIE pioneered 20 years ago, International A and AS Level and the business-based Cambridge International Diplomas. CIE's qualifications are recognised by universities, education providers and employers across the globe.
* University of Cambridge ESOL Examinations (http://www.cambridgeESOL.org) provides learners and teachers of English for speakers of other languages (ESOL) with a range of high quality international examinations, tests and teachers awards. Each year Cambridge ESOL exams are taken by over 1.5 million people in 135 countries.

Cambridge Assessment's research, evaluation and validation divisions are pioneering understanding of the latest techniques; measuring quality and expanding e-assessment capabilities. Cambridge Assessment is piloting Thinking Skills tests which are being developed to provide additional information to assist university admissions as well as working to establish an international network of experts to promote and maintain the very highest standards in examining.