|
От доста време само чета из този форум, но вече реших, че е време да изкажа мнението си.
След като се зачекна темата за кандидат-студентските изпити в други европейски, и неевропейски, държави мисля, че е редно да споделя с вас как е практиката в "сърцето на ЕС" - Белгия. Казаните, т.е. написаните по-долу думи изхождат от личния опит на майка ми, която в продължение на 5 години следва в Брюксел "Потребителско право в ЕС" (1993-1998).
Кандидатстването в Белгия би било определено като ясън пример за "резултат от опадъчния капитализъм", както биха се изразили, хората които определят бройките за новоприети студенти в българските университети. В Брюксел няма лимитиране на местата - приемат се толкова кандидати, колкото могат да си плащат таксите. А размера на таксата зависи от това доколко е перспективно даденото образование - например правото и медицината са най-скъпоплатени, а за да станеш начален учител се изискват най-малко финанси. Приемни изпити има само ако си чужденец - за определяне нивото на владенее на френски/немски език, тъй като обучението се извършва на тези два езика. Оценката е в проценти, но никои не се интересува дали си преминал изпита с 51% (тоест 3,01 по нашата оценъчна система) или с 99% - важното е да си го преминал, а доколко знаеш езика всъщност си е лично той проблем.
Съществуват и приемни изпити, но те са тези, които нямат финансовата възможност да си платят таксита за медицина и не са успели да докажат пред някоя банка, че са перспективни личности, които ще успеят да изплатят студентския си заем, които евентуално ще им бъде отпуснат (тук банките взимат предвид и социалния статус на семейството, защото ако майка ти е секретарка, а баща ти - шофьор, то няма да бъдеш особено добре приет в някои среди, независимо колко си умен и способен). Понякога самите ВУЗ-ове отпускат определена бройка, която самото учебно заведение ще субсидира и за тези бройки се държат изпити, но не както е тук (за философия да се кандидатства с химия, например), а изпита е върху определената спезиалност и върху ясен и предварително обявен конспект (а не да ти изброят 20 автора и по 30 произведения на автора и да заявят "Ще бъде нещо по това") - тоест обябяват точни теми и от къде е желателно да почерпите информация за тях, тоест имате 20 точно определени теми, върху които се подготвяте и знаете, че ще ви се падна една от тях и знаете точно какво трябва да пишете по нея.
Но това се практикува рядко. В повечето случай неправителствени организации и католическата църква отпускат стипендии. Но за да стигнеш дотам, трябва учителят ти да е направил предложение за теб (тоест да е видял, че ти си способен и заслужаваш тази стипендия), защото е невъзможна да се самокандидатираш. След това представители на дадената организация, или църквата, провеждат интервю с теб, възлагат ти да напишеш есе на морално-етичен проблем и отсяват само тези, които според тях заслужават стипендията. Най-големи стипендии, понякога включващи пълна издръжка, предлага католическата църква.
По този начин става кандидатстването в Белгия - съвсем ясно се показва, че висшето образование не е за всички, а само за най-интелигентните и за богатите. Нека го сравним с нашето!
А относно гимназиалното образование - според мен има училища, които винаги ще оцелеят - ясен пример е училището, което завърших - въпреки, че е СОУ, в неговите профилирани паралелки се приема години наред с по-висок бал, отколкото в традиционно елитните МГ и езикова гимназия в града. От миналогодишия випуск са приети в държавни ВУЗ-ове 149 от 150 ученици, като единствения неприет е момче, което бе решило да гони мечтата си и отказа да се запише в специалност, която не е неговото първо желание.
А сега идва ред за мнението ми за кандидат-студентските изпити - така и не разбирам какво трябва да представляват. Тъй като кандидатсвах с литература, останах с впечатлението, че СУ е за мен, защото единствен той предлага възможност за писане на есе, а не само на интерпретативно съчинение. Но съм останал заблуден, вероятно от факта, че думата "есе" значи "размисли", и от това, че мои есета са печелили редица конкурси, били са публикувани в периодичен печат и са издадени в книга, посветена на таланите на учениците на моята гимназия, защото моите съкровени размисли и гледната ми точка бяха оценени като "слаби", защото не се покриват с тези на проверяващите. Комично, нали?
Извинявам се ако има правописни и технически грешки.
|