Определено трудно ще издържа, ако въобще издържа Ще се пека на бавен огън - то това е ясно!!! Особено след като твърдите, че прехвърлянето е мит!!! Но имайки предвид калитарщината ми що става реч за изпитите..имам ли избор??? А ако не запиша нашите сигурно ще ме разкъсат!!! Аман от амбициозно родители!!!!!!!!!!! Вече се чувставм като дете олигофренче

ако тва 6е те успокои 6ти кажа 4е има6 супер яко аватар-4е и само ме кара да се хиля

Абе не е баш мит, става си. Не ме слушай мене, аз съм черноглед (ама с причини). Едно 4.5-5 ако изкараш, влизаш история. Така или иначе никой не ти гарантира, че догодина няма пак да се провалиш, трябва да си влезеш (хъм, като се замисля трябва да те разубеждавам в момента, щот още не са ме приели, ама нищо ).

Какво сърце какви 5 лева!!!! Аз искам да уча спрциалност с егати бала (Психология)...ама се прецаках на изпитите!!!! Сега какво!!! Да потърся в сърцето си отговора нали догодина ще изкарам 5.50 на изпита ли или??? (извинявам се за гадната ирония, но това със сърцето направо ми събра погледа)

Тedus ние няма как да вземем решение вместо теб. Трябва сам/а да решиш, а ние просто даваме съвети.

Кофти!!!! А какво ти се учи принципно?

Извинявам се за кофти тона!!!! Благодаря за проявеното разбиране!!! Но това моето (имам предвид тъпата ситуация, я която се намирам) предполагам, че се среща и при други личости!!!!! Има ли някоя сродна душа!!!! Като не ми стига ЪКЪЛА поне да плагятсвам с решенията!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

PS: КъФ психолог искам да ставам...аз имам спешна нужда от доктор!!!

Аз вече съм изпитала на гърба си това да не съм приета никъде и нищо , което е далеч по страшно от това да си приет педагогика. Представи си една година на пълно безделие и цялостна подготовка за кандидатстване наново. Да не говорим, че въобще не е казано, че пак ще те приемат. отделно всички роднини и приятели или ти мрънкат или те съжаляват. И аз миналата година исках да уча психология, но тази година съм реалист и знам, че не е по възможностите ми да изкарам оценка за психология. Можеш да учиш педагогика и после да завършиш магистратура Психология, което е още по-добре.

Лъч светлина!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! Това съществува ли като възможност!!! Става въпрос като реална възможност!!!!!!!! За това като вариант наистина не бях се замисляла!!! Имаш ли идея как стоят нещата с магисратурата??

Ами то е ясно и си е съвсем реално. По принцип много от хората завършили хуманитарни специалности избират да учат магистратура Психология, или второ висше Психология. Това вече е нещо реално. За магистратура Психология се кандидатства както за всяка една магистратура. Пак се иска успех , защото има класиране по успех. Не съм много наясно с тези неща още.

Окс...мерси мн!!!

Моят план е точно такъв Спец. педагогика, после м-ра Психология(има си спец програма), ако Бог е рекъл и нагоре Пътища за развитие много, стига да искаш

Е-е какво се шашкаш от приказката за сърцето -там е истината

KEDI кой в днешно време се води от сърцето си??? Всеки търси начин да се лансира някъде и да е над някох друг, защото цял живот са му внушавали че трябва да стане "човек" или да "хваща гората"!!!! Колкото и тъпо да звучи...така е !!!! Аз защо мислиш проклинам родитеската строга, но "праведна" ръка!!!!!

Значи, сядаш да учиш и си спопяваш лагерите да се прехвърлиш независимо от обстоятелствата (което не става ако примерно искаш прехвърляне в друг Факултет- тогава някои обстоятелства не зависят от теб ... ) или:

Решаваш с какво искаш да се занимаваш професионално в живота ти.
Разговаряш с твоите родители и искаш тяхната подкрепа по долните точки. Те са твои родители и винаги ще са с теб и ще те подкрепят, ако видят че действително си сериозен в намеренията си.

1. Записваш "Педагогика".
2. Плащаш си двата семестъра като поп и не ходиш на изпити
3. Междувременно ученето за желаната ти специалност ти става приоритет и се подготвяш съвестно. Това не значи да заебеш всичките си приятели и т.н., а просто да няма ден, в който да не учиш поне по 4 часа. Като изкючим времето за спане, ядене, път и т.н. би трябвало да имаш достатъчно време за всичко. ДАЖЕ и за работа на половина работен ден, ако решиш да станеш по-самостоятелен.
4. Догодина по това време се кефиш неистово, че си направил нещо значимо в живота си като това да си влязал това, което искаш.

От моята гледна точка, това е единствения начин въобще да започнеш живота си на зрял човек (доколкото това се покрива с определението за студент )с удовлетвореност и самочувствие.
Важното е какъв си в момента, а не какъв си бил и как си се подготвял в миналото.