Цитат:
Здравейте!
Приятно ми е да се намирам в компанията на толкова симпатични и явно начетени форумци. Това е моят първи пост, и нека така да го наречем, е критичен. Нуждая се от вашата помощ и съвет. Значи приет съм на 1-во класиране Кореистика. До тук добре... Но сега предстои трудното. Значи тъй като през последната година се вманиачих на тема Япония, японска култура и японски филми (игрални голяяяяяма колекция) за мен беше мечта, а и предизвикателство да се пробвам да влезна мечтаната специалност - ясно е за коя говорим ) И тъй въоръжен с невероятен оптимизъм на изпита по английски се явих с идеята, че ще сцепя конкуренцията, макар и без подготовка. Вярно нелош резултат, но далеч под това, което очаквах. Вече имам едно висше, а и работя. Така че в общи линии си говорим за чиста проба прищявка от моя страна. Тъй като съм неособено интелигентен на моменти, а и понеже си падам и по корейско кино отчасти, като трето желание поставих Кореистиката (преди нея бе заветната Скандинавистика, когато бях запален по Норвегии, Бурзуми, Мейхеми и прочие тайно си мечтаех за нея, но така и не се пробвах навремето, още съм и навит апропо). Направих грубата грешка да оставя Китаистиката на 4-то място. Не знам как стоят нещата с баловете при нея (интересно ми е, даже доста), но смятам че щях да влезна. И сега идва ГОЛЯМАТА ми молба към вас, приятели. Моля ви, кажете ми, струва ли си риска? Имате ли информация по специалността Кореистика? Перспективно ли е? От Пловдив съм и евентуалното ми следване в СУ означава "a tout a l'heure" на сегашното ми статукво. Ще ми се в дискусията да се намеси и някои настоящ член на гордото "кореистко" съсловие. Съвсем сериозно... Много абстрактна е тази специалност Смятате ли, че си струват годините, посветени на корейския? С радост ще прочета всички ваши мнения и предварително ви благодаря за тях.
P.S. Ако не ви затруднява, пишете сега, че съм се забъркал в едни голеееееми филми, касаещи и морето (където вече трябваше да съм).

Страшно много ме зарадва този пост. Най-малкото, защото съм в аналогично положение. Имам едно висше и прекрасна работа, на която и хора с две висши могат да завидят... но ето, реших, че имам нужда да уча, да се дисциплинирам повече, да се развивам. Незнам дали това не е комплекс на работещия млад човек или някаква прищявка... аз нямам нужда от реализация....просто така го усетих. Сега вече съм приета Скандинавистика и нещата стават още по-сложни, защото твърдо съм решила да се запиша... Но аз съм си човек, който уж се стреми да живее простичко, а винаги стига до усложнения.
Явно така ми харесва
Специално за Кореистиката, подкрепям всички постове дотук: страхотна и много перспективна специалност с много добри преподаватели и възможности за реализация. Моя приятелка до преди три години учеше Испанска филология и изведнъж реши, че не й се занимава с това... замина за Испания и изненадващо за всички нас след година се върна, за да кандидатства пак. Приеха я Кореистика, тя учи два семестъра, след което спечели 5-годишна стипендия за университет в Шанхай.. сега е много доволна, че е направила тази на пръв поглед драстична и рискована, но впоследствие оказала се правилна стъпка. Резултатът? Въпросното момиче е на 23, а вече е полиглот: говори английски, испански, френски, китайски, корейски (малко, защото е учила само два семестъра)..
Така че давайте, не се чудете!!!