лесно да се каже така

лесно е я :Р лесно е и да си го направиш... стига да полагаш нужните усилия пък ако се изпотиш повечко ще му се радваш още повече ...

лесно постигнатото е постигнато лесно ...

Тр да си изнамеря моето мнение в КСК раздела
беше вещо от рода на "аз не искам да влезна лесно,искам да ми е трудно"

знам видях когато го написа:Р и ти ръкоплясках тайно :Р

Лично за мен краят е настъпил когато КОМПРОМИСИТЕ(които всички,колкото и да отричаме,мразим крайно много....те затова и така се казват...компромиси) станат повече от ХУБАВИТЕ моменти,онези когато си казваш:"Искам да съм с този човек!"
Тогава,както вече казахте,желанието го няма,няма и стремеж за импровизации,а желанието за борба е заровено някаде дълбоко в купчината скука...

Според мен, край трябва да се сложи тогава, когато една сутрин се събудиш и усетиш, че вече не живееш за този човек, когато усетиш, че няма какво повече да му дадеш... тогава смисълът на цялата връзка се е изгубил и е по- добре да напуснеш... противоположно решение би означавало да лъжеш себе си и човека срещу теб.

когато скуката и рутината надделеят, когато усетя, че правя повече компромиси и давам повече, отколкото получавам, когато се почувствам нещастна, когато срещна друг....

Убийте ме, но не мога да се сетя кой беше казал, че най - скъп ни е човекът, с който можем да мълчим най - дълго... Не краят на разговорите е краят на една връзка! В очите, в неизречените думи има много повече любов от празните ласкателства или лъжите. А краят - всеки го усеща сам за себе си. Идва момент, когато сякаш сте заедно по навик, когато казваш "обичам те" не защото го мислиш, а защото така трябва, когато ти е безразлично дали днес сте се видели за 5 минути или за 2 часа, когато целуваш за здрасти и за чао, а не за да почувстваш... И пак се бориш, и пак се двуомиш и не е ясно има ли смисъл...

да сложим край, когато знаем , че утрешния ден няма да е по-хубав с него/нея. защото докато още обичаме силно и имаме вяра и желание да се борим, винаги има надеждата , че утре сме готови да се борим и ще е по-хубаво. в един момент вярата и желанието да се борим просто се изпарява. и казваме- край , нещата явно са свършили преди да ги разберем.

сега ми хрумва и друго, което си мислех преди време по повод на едни приятели, но важи и за гаджетата - престане ли мисълта за един човек да те кара да се усмихваш и мисълта, че ще се видиш с него, да ти носи досада; започнете ли да се виждате по задължение и да се дразните за най-малкото нещо един на друг, значи имате сериозен проблем. винаги може да се дължи на стрес, разбира се, но някак ми се струва, че дори стресиран човек не трябва да си го изкарва на любимия, така че това едва ли е оправдание...

как бе ако не си го изкараш на любимия на кой друг

И аз вчера сложих край... Защо? Ми... защото се почувствах пренебрегната и обидена от една негова постъпка... и сега се чувствам ужасно, защото всичко това ми се струва една ужасна грешка. Защото много си го обичам и знам, че и той ме обича, ама... Пyста гордост. Искам да се върне... и да си поправи грешката.

Понякога трябва да преглътнеш гордостта си в името на нещо по-голямо,НО ТОВА Е САМО ПОНЯКОГА
В една връзка винаги има и неразбиране,и неуважение,но те никога не трябва да са В ПОВЕЧЕ!Ако ти е дошло до гуша,мобже и да имало защо.

караници и спорове винаги има в една сериозна връзка. а краят за мен е когато просто нямаш сили да кажеш нито "прости ми", нито "прощавам"