|
Аз ще ви покажа едно стихотворение, на което попаднах отдавна в един литературен сайт. Не знам кой го е писал, авторът му беше с ник Komunista, а творбите му бяха просто...фантастични! Не бях попадал на такива неща и наистина се разбих. Вижте го и си кажете мнението, а после може и да сложа още. Надявам се авторът да не се сърди, ако случайно види:
Рамбо
komunista per paco! (комуниста)
Моментът, в който ти се появяваш
на пустия път с овехтелите дънки
и стара войнишка торба,
беше истински, Рамбо. И твоето сериозно лице
с някак тъжни и мирни очи,
твоето закалено със сила и болка мълчание
бяха истински
"Те проляха първата кръв..."
Бях възхитен от простотата на твоя кодекс
и от твоята готовност да го следваш
"-"Гнездото" вика "гарван". Обади се гарван.
-Всички от "гнездото" са мъртви, сър.
Аз нямам приятели."
В този мирен свят колко по-страшна бе самотата ти.
"...Двамата с него искахме просто
да караме "Шевролета",
а сега целия бях покрит с парчета
от моя другар!"
Зад очите ти стои всичко, което си загубил
Пред погледа ти е онова, за което си се борил
Благодарността умря. И след първия проливен дъжд
се появи ръжда по твоите медали.
Докато ти мълчеше моето сърце не издържа:
" Къде е "Шевролета", Рамбо? Къде е почитта?
Къде е скапаният покрив над главата ти?"
Не искат даже да те подслонят в града си
За хората си сякаш по-опасен
от необезвредена след войната мина
"Убий ги всичките!"-гласеше моят съд
Но не и твоят.
Ти ги накара да чуят тътена на войната,
но ги пощади от нейните мълнии.
2.
Бях много малък, когато те гледах тогава
После седмици наред "аз" бях "ти"
И спрях да се страхувам от инжекции
Биех се с по-големите,които ни джобеха-
мен и моите приятели.
Сега съм на 28 и някои неща в теб
отдавна започнаха да ме дразнят.
Това, че те гледам от всички стрелбища, флипери
дъвки и стикери
Това, че след теб още 100 хиляди ветерани
изживяват своя "виетнамски синдром"
Защото вие, американците сте имали
всичко на всичко 3 войни
и за тях сте направили 5 пъти повече филми
от броя на войниците, участвали в тях.
Това, че имах възможност да те видя "на живо"
и не изглеждаш толкова непобедим,колкото си самоуверен.
А твоя кодекс малко се е променил,
вече гласи: "Те първи си пуснаха кръв"
или: "Те първи си източиха петрол"
Рамбо, с маркуча, с който миеш
новия си "Шевролет",
доста мозъци проми.
Сега аз ти казвам: Ти си Класика,
но никога няма да бъдеш История.
Защото Историята е Истина,
написана със собствената кръв на хората
върху собствената им земя.
Поклон пред този незнаен поет - лично на мен ми въздейства адски много!
_________________
http://joruel.blogspot.com/
|
Влез
Регистрация
Помощ
Търсене
RSS
