Нали ти казах СКУКА!

Абе, да ти кажа честно, въпросът ти не е много за тука, ама ако модераторите искат, да го местят.
Как бяха въпросите:
1. Тероризъм и медии
2. Нещо за България и ЕС (не мога да ти кажа точно как беше)
3. Личната ми мотивация да уча във ФЖМК

Аз по първия въпрос приказвах доста и, понеже съм Везнички, разгледах и двете страни - хем трябва да се вижда какво става по света, хем пък от друга страна не трябва да се показва самият акт на насилието, понеже хората се травмират (не си помня точните думи, ама беше в тоя дух). И жената, която ми беше в комисията, каза, че то било като на кино, а аз й отвърнах, че ако видя да режат главата на баща ми по ТВ едва ли не live хич няма да ми се стори като на кино, понеже на един от онези двама шофьори, дето ги обезглавиха в Ирак, жена му беше развалила нарочно телевизора, за да не оже детето да гледа. Питаха ме как бих постъпила, ако бях на мястото на филипинския президент Глория Аройо, дето бяха хванали един филипинец и заплашваха, че ще го обезглавят, а тя изтегли войските си и похитителите го пуснаха. Аз съвсем честно си казах, че ако аз имах власт и знаех, че някой, чийто живот зависи от мен, в момента е гладен, вероятно му е студено и го е страх, а аз мога да го спася, никога не бих могла да си затворя очите спокойно, ако не го сторя. Чак се изненадах, че им го рекнах това. ама наистина така мисля. И после пак същата ме пита дали в такъв случай смятам, че Първанов е допуснал грешка, а аз отговорих, че не е, и че му се възхищавам от волята му, понеже в момента последното, което й трябва на Бг е да я обявят за непостоянна в решенията и действията си. И тука ме прекъснаха.
За втория въпрос казах, че ние на ЕС му трябваме само за да му пазим границите, понеже заплахата от Изток е все по - реална и че отвсякъде ни лъжат, че като влезем в ЕС ще цъфнем и ще вържем, ама няма да стане (това ми бяха точните думи). Питаха ме за няколко страни дали са членки на ЕС (обърках само за турция, казах че са получили покана за начало на преговорите).
За третия въпрос казах, че понеже кандидатствам и оперна режисура (не се смейте, сега ги уча и двете), ако не излезе от мене режисьор, поне ще имам образованието за музикален критик (а също и безмерната любов, повярвайте ми), понеже в България муз. критика няма. Жената в комисията се опита да ми се обяснява, че има, ама аз я светнах малко по въпроса, (щото действително знам по - добре от нея как стоят нещата) и тя млъкна, а аз си помислих, че съм си изкарала чистак двойче И ме изпратиха по живо, по здраво. Общо изпита беше към 10, максимум 15 минути.

За Атака по-добре бъдете честни, ама не прекалявайте с емоциите, защото щом са влезли в Парламента, и то с толкова представители, значи е имало причина това да се случи. Не подценявайте хората, които са гласували за тях, понеже са един доста голям процент и то добре образовани хора. Опитайте се да анализирате причините за появата на това явление - хората са разочаровани от сини, червени, жълти, а всички останали партии на изборите гравитират някъде около тях. Замислете се. Атака бе алтернативата на всичко познато, изпитано, и, според хората, неработещо. Те гласуваха масово за промяната, без да знаят какво да очакват. Просто се хвърлят с главата надолу в неизвестното. За мен това е акт на отчаяние, но не го казвайте с тия думи, не бъдете толкова крайни.

За самия изпит - каквото и да ви питат, бъдете искрени, намахани и си вярвайте безумно много. Разбирате ли, това е адски важно, да си ВЯРВАТЕ! Няма комисия, която да не ви повярва. И се опитайте винаги да разглеждате един проблем от двете му страни, това би трябвало да прави добрия журналист. И най - важното, не се шашкайте. Ей, да ви кажа, аз си бях меко казано стресната преди изпита, ама като чаках 5 часа и ми падна пердето, хич не ми пукаше какво говоря. Паднах се при готина комисия, макар че мадамата се заяждаше малко, или по - скоро ме провокираше, в което няма нищо лошо и излязох от изпита наистина с гордо вдигната глава. Заявих си позицията максимално честно, ясно и убедително, а в крайна сметка, бях отишла там точно за това. И хората, изглежда, са го оценили.

Това е. Повече не знам какво да ви кажа. Последно ви повтарям: Вярвайте си и изглеждайте максимално уверени, ако ще вътрешно да се посирате от ужас (макар че не е препоръчително) И разглеждайте проблемите винаги от двете им страни.