Позволявам си да се намеся, защото съм вече студентка в СУ. И то в специалност, която не ми е никак по сърце, макар много да обичам литературата. Уча втора година българска филология, но тъй като детската ми мечта е друга, аз пак кандидатствам ли, кандидстствам, като една птица проклета вися на КСК пак, пак.....

Затова нека споделя от опит (съвсем не "скромен", срам - не срам). Значи - ето какво, има си някакви леко тъпички критерии, които ние, кандидатстващите, я покрием, я не. В смисъл, литературата не е математика, където 2+2=4 не може да се промени. В литературата няма константи и личното мнение е огромен плюс. Зависи кой ти чете мнението обаче.
Съчувствам искрено на всички мили и сладки душички, които са разочаровани, че мислите и труда им са отишли на вятъра. Не е съвсем така. На мен това ми беше...ех, кой пореден изпит на кандидат-студент (шокиращата статистика е : 8 по литература, 8 по история, а познайте в коя дисциплина куцам с двата крака

)
Мисълта ми, сладурчета е, че до болка познавам разочарованието, което споделяте. И сте прави, и не сте. Знаете ли колко още има пред вас като време и възможности. Е, вярно, чак догодина по същото време, ама ако знаете как бързо минава. Аз всеки път с въздишка така си казвам и ей на, дошло време.
Ето един пример от моята "кариера" на кандидат-студент: първата година ми се падна Вапцаров в УНСС. Аз не бях никак запозната, ама писах и разсъждавах, та чак 19 стр. труд написах само с един случаен цитат. Можех да се закълна, че съм прегърнала двойката с две ръце, особено когато видях примерна тема за 6 - на светлинни години от изписаното от мен със ситен почерк умотворение. Ама имах 5.50! Паднах!!! На Славейков същата година, но в СУ, когото ама как познавах,ухаааа, 4.50. Е? Историята ми беше една малка революция от 2.00 и 3.00, та с пръст в г....Не се предадох, писах другата година за наш Ганьо и за Ботев - 5.00 и 4.75 (историята - за нея историята мълчи). И се оказах БГ филология със сълзи на очи. Да не разказвам повече, че се на..ках.
Простете ми за дългият постинг, исках да дам съвсем реален пример защо не бива да се отчайвате или да страдате твърде. Човек никога не знае колко ще му пишат. Помнете само, че истинските гении са неразбрани и се усмихвайте. Догодина пак, не унивайте, а смело напред.