Ето ме и мен отново. Искам да се оплача, защото съм на ръба на нервна криза. Моите т.нар. работодатели от 2 седмици не са се обаждали и причината е очевидна - не им е изгодно, че не живея в София, защото трябва да си тръгвам по-рано, за да си хващам влака за Пк. (даноп оне ми платят тоя ден, в който се претрепах от работа). Хубаво, физическата работа отпада, тъй като следвам редовно и не живея в София (не, че имам нещо против физическата работа, но явно няма как да я работя). В моя град пък няма никаква работа освен за сервитьорки (което няма как да стане, при положение, че пътувам от и за София всеки ден и ходя на лекции). Какво ми остава? Хм... ами... какви умения имам... сетих се! Завършила съм ЕГ с английски език, ходила съм по олимпиади и състезания, изкарвала съм отлични оценки от изпити - все някой ще ми гласува доверие за някакви нископлатени преводи по 1.50 лв на страничка. Освен това работя и с Интернет. Събирам аз разни телефони за преводачи и какво се оказва? Навсякъде търсят "заклети" преводачи с нз колко години опит в дадена сфера, че и да им пращам код на сертификатите ми за квалификация. Другаде ме питат: "С каква филология сте?" Тръгвам да им обяснявам, че съм студентка в СУ, първи курс etc. и докато стигна до важната част чувам един презрително-подигравателен тон: "О, не, миличка, не. Всичко хубаво" тиййййт. Последната ми надежда е да давам частни уроци на дечицата от близкото училище. Не, че и там имам особени шансове. С две думи, скапана работа. Сигурно ще си кажете - ами ти какво очакваш, такъв е животът, никъде няма да те назначат при тези условия. Добре, ама на мен ми трябва работа. Просто трябва да се издържам, няма да изпадам в подробности за това какво е финансовото и семейното положение на майка ми. Аз просто нямам избор, никакъв. Занимавам се и с литература, пиша, публикувам. Но вече и от това не могат да дойдат никакви приходи. Единственият вестник, който плащаше хонорари за публикации, престана. Значи какъв е изводът? Да си тегля ножа и това е. Знам, че звучи грубо, но май друго не мога да направя, след като не ми се дава шанс да си подсигуря съществуване. Извинявам се за дългия пост, но трябваше да си излея мъката, а може и някой да ми даде някакъв съвет какво да правя. Надявам се, че поне след като започне годината, ще изникне нещо. Излях си душата, сега ви оставям на мира. Ако някой може да ми каже нещо ободрително - да ми прати ЛС или направо тук. Сега отивам да се напия по повод всичко гадно.
