Просто буболечки?
Просто!? Буболечки...

За таз една седмица не бих ги нарекла нито прости, нито буболечки, по-скоро изчадия адови и деца на Бийлсебуб. Бях в 526 стая, блок 42 Б. Умрях и се родих 5 пъти от потрес, ужас и гнус. Първата нощ стоях права в средата на стаята с флаконче Райд(тц, не помага, ти го къпеш - т'ва пори вълните отрова и продължава с бодра решителна крачка към тебе). Хич не преувеличавам. През деня преди това напръсках цялата стая, специално леглото на което щях да спя. Под около него и етц. Аз специално мисля, че им действа ако не като афродизиак Райд-а, то поне като козче. Плъпнаха по леглото където тъкмо се канех да се сгуша, после по стените около него, под него и пак така етц, докато не ме хвърлиха в състояние на покъртителен ужас и трогателно отчаяние. Както казах умрях и се родих. После см спала с легло в центъра на стаята, далече от вс по което могат да се покатерят, гушнала райд-а с тапички за уши в... ушите. Някой май се бе избазикал с мене като каза че били влизали в ушите на няква мацка и от тогава см още по изтръпнала. Кошмарно. Разбира се, не вс стаяи са такива, вс зависи от хигиената на предишните обитатели. От ремонтите. От комшийте. Имаше идеални стаи. Чистички, спретнатички, без др население освен студентите. Но ако сте каръци и имате фобия от такива животни(никогиш не см си гледала такива вкъщи, мама им да таковам, на стари години на гнъс и страх да се уча... ) нещо успокоителни т'ва онова и експериментаторски дух в областта на различните отрови ви трябват.