когато си пожелаете някого

Рядко.
Всъщност само веднъж,но то си бе съревнование с друга девойка.

Честичко, ама индиректно- т.е. той си мисли, че е поел инициативата

Е то това е редовния номер на жените.

А директно поемала ли си инициативата

Кхъм, к'во значи "директно"? Директно нищо не съм предлагала, ама съм поемала инициативата в "платоничното сближаване" така да се каже

дам, ама повече ми харесва обратния вариант

Аз не признавам си и това ми е минус че не я поемам, но може би скоро е успея да преодолея това!

Ако не знаеш какво значи директно,значи не си поемала подобна офанзива:twisted:

Никви инициативи повече, достатъчно съм се излагал

Да,когато съм сигурна ,че знам какво/кого искам!

Знам ли. Секси танци броят ли се за инициатива
А иначе ако не са танци - три пъти - един пъ неуспешно, втори успешно, но с гаден край и за третия се омъжих...Но пък той може би си мисли,че инициативата е негова...Макар че все пак аз бях тази с смс : "Няма да ме боли главата от алкохола, а от факта,че не си в леглото ми " или нещо подобно.

Хехе - мога ли да го изплагиатствам това с малко изменения?

оплесках ЯЯЯЯЯ!!!!
лоша съм. знам го. отвратителна съм просто . не бях очаквала. не исках .
но стана...
запознах се с него преди около месец покрай общи приятели.изобщо не ми хареса по никакъв начин , не защото му има нещо, а просто защото аз имам бЪг в сърдечната система. той се води тип мачо или "всяка може да е моя" . незнам защо , но той отначало започна да ме сваля , аз не реагирах.постепенно открих , че е свестен и човечен. това не променяше тпталното ми нежелание да съмс него.той започна с разни телефонни обаждания, смс-атаки и се чудех как не си тръгва при цялото ми отблъскващо държане при всяко обясннеие.докато не го поръсих с пепел от цигарата на ревера на сакото му...един ден докат пиехме приятелски бира...
лекичко прокарах ръка, така че да изтръскам пепелта , а той ловко я хвана , извади много нежен пръстен и го сложа на пръста ми за части от един миг...още преди да беше изтекъл мигът и преди да беше завършил думите си "Искам да станеш моя..." , аз изтърсих : " А без такива, не сме се разбирали така..."
Той дори не почервеня от болка, гняв , яд.Само треперещата му долна устна издаваше всичко. Аз станах и си тръгнах , защото се почувствха като изрод. Знам , че бях. Знаех, че по-голяма болка от това ми причинят болка беше аз да причиня на някого. Предпочетох да бях бройчица за него и сега да не го болеше.
Навънка пускаха някакви бомбички , но аз забързах към блока си. След няколко крачки се обърнах и го видях- на няколко метра той ме наблюдаваше как ще се прибера до нас жива и здрава.Провикна се: Искаш ли да те изпратя , ако те е страх?
Тогава почувствах , че съм направила огромна грешка с него.

Абе зависи - пръстен ти е предлагал... може би си се спасила

просто се чувствам гадна, не че имам чувства към него .от човешка гледна точка...ама да се омъжа без да го познавам на 100%...