Успех Дано си заслужава чакането

Ох, дано да е в по-ранният следобяд, защото ако трябва да чакам до вечерта кой знае какви глупости ще започна да творя?! С всеки един изминал изпит, с всяко едно безумно чакане на оценките става все по-трудно и по-трудно... Не искам да си помислям какво ще бъде, когато зачакаме класиранията. Help me, PLS...

Трябва да гледаш по-ведро Самото чакане може да бъде и наслада-очакването е състояние на ума,което може да ти донесе и най-светли мигове и адски терзания,а самият резултат е факт-реално съществъващ и съзнанието ти е затворено в рамка-или се радваш или съжаляваш

Да, съгласна съм. Наистина чакането може и да е наслада, но много зависи какво чакаш. В случая по-голяма роля играе неизвестността, която мен лично най-много ме притеснява.

Аз пък съм нетърпеливо копеле и чакането ме побърква.

По-добре неизвестонст пред известен лош резултат,както и трепетно очакване възнаградено с успех

Именно!

Аз например си запълвам времето на чакане с възможно най-доброто нещо- ХРАНА. Сега съм изправен пред сложна дилема- дали да се отправя към сакралното пространство на хладилника и да се пресегна за консерва русенско варено, или да изчакам мама да опържи пилешки дробчета в масло и лук. Дилемата е сложна! И ми отвлича вниманието.
You should try!

Vintersorg, ти ме подлудяваш с твоето хапване Кажи с какво да те изненадаме в петък сутринта? Какво би хапнал за закуска преди изпита по Журналистика (УСТЕН)? И я по-добре зарежи това русенско и тези дробчета, а си хапни една хубава салатка с много работи вътре в нея

Вие се чудите как да си уплатнявате времето,а аз си работя и всички около ман се стараят да не оставам без работа

Обичам салата, но само за гарнитура на незаменимото с нищо...МЕСО!
А за закуската...говорих вече в темата за устния.

Което ме навежда на идеята да пусна една нова темичка....

Прочетох, но късно. А за салатката - какво ще кажеш например за една слатка "Цезар", в която има много работи (включително и... МЕСО)
А за неизвестността - да, по-добре е от лошия резултат, но точно това е тревожното, че неизвестността може да означава лош резултат. Дано не съм права!!!

Аз съм фен на максимата: По-добре ужасен край, отколкото ужас безкрай. Мисля че така е по-добре. Айде дано ви ги изнесат тая вечер резултатите, едва ли ще ви карат да чакате до утре.

До мършояда Vintersorg: как не те е срам, я си представи едно малко сладко пухкаво мило и невинно зайче с големи невинни очи и мека козинка. Сега си представи заешка яхния. Е, как би могъл да хапнеш, не разбирам!

Така е устроена природата, ако не го хапне той ще е някой друг, или пък може да го изяде някой вълк...
Аз зайчета, ама друго......

до прахосничката на храна Търговецът На Кристал: А я си представи същото това малко, пухкаво и мило зайче, само че разложено под някой храст, оцвъкано от мухи и с подаващи се от гнилата плът ребра ! Това е естественият край на всяко живо същество. Бива ли така да разхищаваме храната ?!?!!?!? Обичам зайците...особено печени,макар да са малко сухички...

За повече коментари- в специализираната тема!

И от веднъж те разбрах. Спокойно. По тая логика трябва да чакам да умреш, за да те изям, да не ставаш зян. Пък всъщност, що ли да чакам толкоз много?