BBC написа:
В смисъл такъв, гледайте си живота, купона, гаджето, приятелите и се пазете от падащи сгради, особено в центъра
Да, английска филология звучи добре, жалко че я завършват шепа хора

Тази година примерно 6-7 човека.
И на мен в началото ми се струваше интересно забавно, учиш думички
Бяхме 100 човека поток!
Но обема информация който ви искат накрая е...непоносимо тежък.
цалата история на САЩ и UK с подробности
литература британска и американска включващо
автори, произведения, периоди, основни теми, герои подробно по текста се върви.
Всичко това се поставя в конкретния контекст на периода и се говори подробно по проидведението.
Отделно се държи изпит но лингвистика:
морфология
семантика
иотория на английския език
превод
синтаксис
лингвистика на текста
ВСИЧКО НА КУП ви си иска в един ден пред трима изпитващи без никакво мърдане дори до тоалетна или някакви бележки. Пада ви се въпроса и ви чакат да говорите.
Мислите ли че ще се справите?
Защото аз не можах. И не знам каква систем да си изработя да запеметя всичко без да ми става каша в главата.
any ideas?
come on bright sparks!

Ами аз лично всичко това го знаех. Не само в АФ-то е 'толкова трудно' колкото описваш. Не се и съмнявам, че е трудно, гадно и тежко.
Там е работата, че аз точно това търся. И затова кандидатствах тази година наново и затова избягах от Пловдивски университет и сега ще уча в СУ. Защото предпочитам да ме тормозят, но да науча нещо, а не да си клатя краката на кафето по цял ден и да чакам преподавателите ми да ми дадат някакви знания, а не само да изискват. Защото ми беше писнало дни преди изпита да не знам откъде да уча, по простата причина, че не съм имала необходимите лекции. Защото не съм отишла в университет да вися по заведения по цял ден докато мързеливите ми преподаватели се сетят да дойдат да си карат лекциите.
Ами мога да продължавам още дълго, но всъщност мисълта ми е проста

Не се и съмнявам, че ще ми е гадно, тежко, трдуно, че е твърде вероятно да ме късат често, да се боря и блъскам, за да избутам тия четири години (а може и повече да са...) Но аз точно това искам. Дори да плача и да се ядосвам, когато усилията ми удрят на камък. По-добре ще е от това, с което се сблъсквах непрекъснато изминалата година - мързел, безхаберие, безразличие, неорганизираност...