насам-натам безцелно и отчайващо дълго ...кога и защо?
аз само , когато съм тъжна се мотая из квартала за успокоение

Обичам да спрягам глагола "мотая се",с или без повод

Офф, ми тва е реторичен въпрос...естествено,че се мотая...особено като имам да се подготвям за кандидат-студентски изпити се мотая напред-назад, нагоре - надолу, с повод и без,с биричка или без...от стая в стая...от урок на урок,...досаждам на другите, които учат...после те на мен и така...абе големи мотльовце сме,ей...

направо Смотльовци

ооо и аз така....

То мотаенето има много аспекти. От хаймана до задълбочени разходки, целящи да открият вътрешният ни мир и да намерим средният път. /баси т'ва аз ли го написах? май трябва да спра да пия/

Та значи за мен са характерни май всички видове мотаене, понеже съм способен докато закъснявам за влак/автобус, да се ровя из библиотеката и да се чудя какво ми се чете. Или пък да чета някой сайт.

Също много обичам да се разхождам навън. Особено миналата зима, понеже не ми беше особено хепи, след работа бродех възможно повече. Някак успокояващо действа. Да гледаш как хората щъкат насам-натам. Снежинките които бавно чертаят заклинания пред теб... Такива работи...

Но така е то: днес мотльо, утре Буда.

при мен безцелното мотаене е еволюирало в най-висшата форма:
безцелно стоене на едно място, известно повече като КИБИЧЕНЕ
това за мен е основен физиологичен процес, наред с хранене, отделяне, размножаване и биропиене. процесът КИБИЧЕНЕ се характеризира с минималният разход на енергия, познат въобще в природата, с възстановяване на всички сили: физически, психически и спиритуални, при него се отделят ензими, за които в момента водещи учени доказват, че в достатъчно големи количества водят до... безсмъртие!
кибиченето може да се извършва и пред компа или с бира в ръка, но при такива случаи се изразходва повече енергия и съответно нивото на отделяне на гореспоменатите ензими рязко намалява. доказано най-подходящата поза за КИБИЧЕНЕ е: проснал се на разпънатия диван и с крака, качени на табуретката, допустими са и разговори, но само на най-елементарни теми, за предпочитане пълни простотии...
КИБИЧЕНЕТО може да се практикува максимум 16-17часа на ден и после нуждата от сън става твърде голяма, което от своя страна отново рязко намалява отделянето на ензимите. трябва да се спи поне 8 часа, евентуално да се хапне и да се вкара някоя и друга бирица и оново да се пристъпи към КИБИЧЕНЕ

не мога да стоя без да правя нищо

Не обичам да се мотая изобщо. Мързи ме да се движа, предпочитам да си лежа на дивана и да гледам телевизия.

Винаги,върша нещото което трябва да свърша,почти винаги в последния момент

Определено не се мотая безцелно

За жалост да, спрягам глагола "мотам се"... Типично е за мен, особено напоследък, ама като нямаш какво да правиш...Иначе четсо ми се случва,когато имам дупка между лекции или упражнения, няма как, подпирам пейките в уни, което ме дразни, ама...

ми туу, което с времето се оказва все по-лош и лош навик... а иначе през останалото време се мотая, забавлявайки се, така де, съчетавам приятното с... приятното ...