Приета съм Книгоиздаване, по принцип може ли да се съчетава с каквато и да било работа ( дори почасова)? Ще бъда благодарна ако някой ми отговори

Според мен - да. Но ти трябва да си прецениш сама, когато започнеш. Не бързайте толкова всички зайци, дееее... Лекциите ви са позорно малко , вероятно си видяла спора в другата тема, но пък четенето ви е доста.

Ами знаеш ли, можеш да ме сметнеш за смахната, но напоследък ми доставя удоволствие да чета

О, повярвай ми, не си попаднала на човека, който ще те помисли за смахната. Просто не знаеш подробности за мен (Боби, не се подсмихвай). Ще кажа само, че съм по-смахната от теб при всички положения и ще се зарадвам, че още един подобен "луд" се присъединява към редиците на факултета.

Хаха, присъединявам се с най- голямо удоволствие! То, нали знаеш, никога не позволявай на лудостта да си отиде от теб, защото тя прави различното. Останалото е чист снобизъм.
И между другото, благодаря за куража Страхотен човек си!

Ааааааааа... Току-що се върнах от първия си пробен работен ден. Малеееее... Не ми се говори. По принцип е възможно, ама трябва много голяма физическа и психическа издържливост. Аз лично не знам как ще се справям. Обаче трябва. Нямам избор.

Catherine ти какво работиш и на колко часов работен ден? Вярвам, че ще се справиш, ако ли не, можеш да напуснеш. А,бе, не съм аз човека който трябва да ти дава съвети, ама все пак другите успяват, защо пък да не успееш и ти?

В една фирма за кетъринг, днес ме викнаха да ме пробват. Беше яко бачкане, 9 часа. Първо гладих покривки, после бях сервитьорка. Почти не се сяда. Иначе е добре, че е почасово. Ама още не знам дали ще се справя.

Стискам ти палци и вярвам, че ще се справиш.

Ето ме и мен отново. Искам да се оплача, защото съм на ръба на нервна криза. Моите т.нар. работодатели от 2 седмици не са се обаждали и причината е очевидна - не им е изгодно, че не живея в София, защото трябва да си тръгвам по-рано, за да си хващам влака за Пк. (даноп оне ми платят тоя ден, в който се претрепах от работа). Хубаво, физическата работа отпада, тъй като следвам редовно и не живея в София (не, че имам нещо против физическата работа, но явно няма как да я работя). В моя град пък няма никаква работа освен за сервитьорки (което няма как да стане, при положение, че пътувам от и за София всеки ден и ходя на лекции). Какво ми остава? Хм... ами... какви умения имам... сетих се! Завършила съм ЕГ с английски език, ходила съм по олимпиади и състезания, изкарвала съм отлични оценки от изпити - все някой ще ми гласува доверие за някакви нископлатени преводи по 1.50 лв на страничка. Освен това работя и с Интернет. Събирам аз разни телефони за преводачи и какво се оказва? Навсякъде търсят "заклети" преводачи с нз колко години опит в дадена сфера, че и да им пращам код на сертификатите ми за квалификация. Другаде ме питат: "С каква филология сте?" Тръгвам да им обяснявам, че съм студентка в СУ, първи курс etc. и докато стигна до важната част чувам един презрително-подигравателен тон: "О, не, миличка, не. Всичко хубаво" тиййййт. Последната ми надежда е да давам частни уроци на дечицата от близкото училище. Не, че и там имам особени шансове. С две думи, скапана работа. Сигурно ще си кажете - ами ти какво очакваш, такъв е животът, никъде няма да те назначат при тези условия. Добре, ама на мен ми трябва работа. Просто трябва да се издържам, няма да изпадам в подробности за това какво е финансовото и семейното положение на майка ми. Аз просто нямам избор, никакъв. Занимавам се и с литература, пиша, публикувам. Но вече и от това не могат да дойдат никакви приходи. Единственият вестник, който плащаше хонорари за публикации, престана. Значи какъв е изводът? Да си тегля ножа и това е. Знам, че звучи грубо, но май друго не мога да направя, след като не ми се дава шанс да си подсигуря съществуване. Извинявам се за дългия пост, но трябваше да си излея мъката, а може и някой да ми даде някакъв съвет какво да правя. Надявам се, че поне след като започне годината, ще изникне нещо. Излях си душата, сега ви оставям на мира. Ако някой може да ми каже нещо ободрително - да ми прати ЛС или направо тук. Сега отивам да се напия по повод всичко гадно.

Познато ми звучи...и аз си търсих работа лятото, ама нищо...Аз съм от софия, но не ми помага, всички търсят опит, а къде да го намеря като никъде не те приемат на доверие???И като учиш редовно и не можеш да висиш по цял ден, никой не те ще...

Catherine,напълно те подкрепям!тия неща с работодателите,които са твърде претенциозни и не дават никакъв шанс на по-младите да се изявят (щото не си спомнят,че и те са минали по тоя път) ме карат да се отвращавам от днешното общество!честно! но съм длъжна все пак да вдъхна поне малко оптимизъм,защото друго не остава вярвам,че като започнеш да учиш все нещо ще излезе!даже знам хора,които са били в същата ситуация -така че първото нещо,което трябва да направиш е да е успокоиш знам,че сигурно звучи твърде тривиално,но тва не занчи,че не помага!и хич не намесвай тука израза "да си тегля ножа" хах толкова труд си положила,за да влезеш в СУ,че тая мисъл нещо си губи смисъла винаги,когато съм в лош период,си казвам - "всяко зло,за добро"! и винаги важи-повярвай ми!вярно е,че след всяко зло,идва добро наистина ти желая късмет-тва за работата е само въпрос на време не се знае след седмица какво ще изникне,само ти тряя малко повече търпение..Успех!!!

Подкрепям напълно. Колкото и странно да звучи трябва да се търси оптимизъм, макар че често и на мен не ми се отдава но трябва да опитваме. Животът е странно нещо, може за един миг да излезе някаква добра оферта и нещата поне от части добре да се наредят, независимо че преди това сме били в черна дупка, нека така го кажем. И аз ти желая много късмет и успех, както и на всички останали в това положение, които не са НИКАК МАЛКО!

Хех,ми то си личи ... тая тема взе да намирисва на сдружение и частен бизнес...
...напра'о да си обменяме координатите и да започваме

Айде,айде
само казвайте за какъв бизнес става дума. аз съм работохоличка.
имам богат "трудов стаж", изразяващ се в работа в РС-клуб, сергия за надуваеми дюшеци и въдици и машина за пуканки