хъх сега без да се обиждаш,но нямаше как да не забележа,че почти във всяко твоя мнение изтъкваш факта,че имаш приятелка..малко странно ми се вижда

Аз мисля, че не си заслужава. Може би просто не съм срещнала човека, заради когото да смятам, че си струва... Не знам. Възможно е да си има и положителни страни, само че аз предпочитам да съм по-често с човека, с когото ходя - това определено си има своите плсове

"Връзки от разстояние"? Този филм не се прожектира вече. Едно време може и да е ствало -съдя по нашите, дето са си писали писма и са се чакали и са пътували по 300 км за да са заедно....Ама пък при положение че тука мога да си имам всичко...точно никой път...Верно че сега пък съм хлътнала по едно момче...дето еи то е на 350 км от мене...ама знам че ще ми мине Ама иначе да се мъча да поддържам нещо, усещам, че просто нито аз, нито той, ще успеем. Въпреки че познавам хора, дето успяват....Ама непременно присъстват и изневерите...Иначе нема как...

тааа,айде малко личен опит да сподели кака ви пилче
връзка от разстояние - до болка познато,особено през изминалото лято...общо взето схемата беше следната - аз съм от един град,отивам да уча в друг град,на около 150 км един от друг.съответно свиквам дотолкова да живея там,че си ходя в родния си градец близо 2 пъти на година,колкото да не е без нищо..междувременно всичко,което обичам и на което държа се намира в тоя град,в който уча.идва обаче времето да завършвам и живота ми е пълен с емоции - забавления,купони,празници,рожденни дни,концертчета в любимото клубче и хоп-едно ново гадже момчето си ме е забелязал отдавна,запознава се с мен,зарибява ме,излизаме,и иска да сме си заедно.аз съм щастлива,ама заедно с тва в мен нахлуват противоречиви чувства,защото знам,че след месец и половина аз окончателно трябва да напусна града,към който се привързах на н-та степен..и му обяснявам за всичко това,и той ми казва да не се притеснявам...а мен ме изгаря някво горчиво предчувствие,че когато най-ми е сладко с него,точно тогава ще трябва да изоставя всичко,заради куп обстоятелства
в един слънчев ден така и става..въпреки всичко ние сме си заедно и се чуваме всеки ден,а отделно си киснем по цял ден в нета,за да сме си заедно някак си..В главата ми изниква гадната мисъл - "е тва е,вече съм във връзка от разстояние" и ми става криво..
виждаме се от време на време - да кажем на 2 седмици един път.първия път нямахме търпение да се видим;втория път - се целунахме едва накрая;на третия път - бяхме излезли като приятели..мноо е мъчително това отчуждаване!! спряхмя да си говорим толкова често,но все още си бяхме заедно..макар че всеки от нас,знаеше че другия е свободен да прави каквото си иска (така се бяхме разбрали).хубавото е,че при последната ни среща се разделихме приятелски а гадното - трудно е да осъзнаеш,че заради,скапаното разстояние и поради физическата невъзможност да бъдете заедно и да преживявате заедно някакви емоции,връзката ви така или иначе няма бъдеще!а,ако не е било разстоянието,е можело да се развият нещата по съвсем друг начин,защото тая връзка не е изчерпана..
връзката от разстояние е мъчение!тва е положението...

Мъка е, мама, мъка
Аз ти казвам...полудяла съм Ама нали казват....не е вярно че времето лекува, то просто ни научава да живеем с болката...т.е. с липсата на този човек Ама аз знам че ще се видим скоро...надявам се И знам че ще е така

подкрепям знанието ти и аз все имам чувството,че след време така може да се извъртят нещата,че отново да се срещнем

Всички се надяваме отново да срещнем онова което ни е карало да летим........ му, каква е нахалница тази надежда дето се натрапва така в сърцата ни

Абе нещо...не че много чета в тоя раздел, ама отде се пръкна тая "мрънкалка" и отде избичи 30 мнения само тук и то на ултра тъпа тематика вместо да излезе и да си начеше...ръката някъде...ни знам! баси работата, баси чудото! какво ли не може да види човек вече в тоя форум...Биг брадър се е преселил тук...

не чети , кой те кара?

Откъде съм се появила Ми предполагам от същото място, откъдето и ти...Пък и да ти кажа въобще като нещо не те интересува....ами не се меси бе човек Аз така правя...стой на страна, като нямаш някакво мнение...относно темата!

Тези връзки са интересни и забавни.Подкрепям ги с две ръце !

В момента имам отчаяна нужда да вярвам, че връзки от разстояние има и че са възможни в моя случай, защото приятелят ми, с когото съм 1000000000000000% убедена, че искам да бъда още дъъълги години от 2 седмици е на 1800 км оттук, за да учи и ако аз не му отида на гости за Коледа ще се видим след...хмммм...10 месеца Това бяха най-гадните 2 седмици в живота ми бих казала, добре, че има ICQ...Иначе, както каза Крематори, не е проблем с кого спи там,обаче ако се влюби в друга ще има тупаник

Тва за спането верно е малко коварна тема !!!

Е аз да не съм садистка, 10 месеца все пак, ако има нужда човекът...стига да е само за едното чукане не е такъв проблем

Еми то си е човещинка...