По принцип не обичам самотата,но понякога се налага да се усамотим,както за наше добро,така и за доброто на околните !

спокойно, не си само ти. аз принципно не понасям хората, затова когато съм сама съм най-щастлива. за жалост човек не може да се затвори и изолира от заобикалящата среда.
освен това има разлика между това да си сам и самотен. аз когато съм сама не се чувствам самотна. абе обичам го това чувство и да знам че няма кой да го нарушава!

При мен парадоксалното е, че обичам да бъда сред много хора, да общувам с много хора (иначе изпадам в някакви депресии)... а наистина съвсем подсъзнателно в много случаи ги отбягвам!?

това не е 4е обичаш да си сама, а просто имаш нужда да си без хора , сама със себе си, което е съвсем естествено

Само отшелници сме се събрали във форума... И аз предпочитам да съм сама, даже се дразня понякога, когато има някой друг в апартамента (нищо, че съм сама в стаята)! Чудя се дали това не е някакво психо отклонение, как мислите?

обичам да съм сама, когато ми писне разни хора да ме занимават с глупости, да ми крещят, или когато се чувствам самотна с тях... с две думи - всякакво психическо натоварване преодолявам най-добре сама

Обожавам да съм САМА. Токова се харесвам, че никога не си доскучавам
Но мразя да съм САМОТНА. Изпадам в депресия направо...

а исамо така можеш да си общуваш с интелигентен човек, нали, Пимб !

За интелигентен - има и по-добри варианти. Ама съм си адски забавна, ако знаеш какъв смях пада! [/img]

ако става дума за сам в къщи,това много го обичам:)Много е готино да си правиш нещо когато си поискаш.Обаче ако става дума за сам като без човек или хора(то това е да си самотен),не мога.И не мога да разбера хората,които обичат това състояние,аз направо полудявам и изпадам в депресия:(Особено ако става дума без партьор ми е направо мъка голяма

Ненавиждам да съм сама, адски потискащо ми действа. Ако имам да върша няква работа и да се занимавам с нещо е ОК, обаче ако съм свободна и си седя самичка супер много се депресирам