Лична драма (нанайсти епизод)

Crematory

Още като видях и просто така щях да я ключна и тая, обаче ...Такъв смях скоро не ми се беше случвал...Циндильей! Препоръчвам все пак първо секса и после колениченето. Би било романтично да я .... на масата с трохите от баничката... :roll:

inaccessibility

по откровен флуд рядко се среща, пък и оригинален, да ти е жал да го изтриеш направо :lol:

Dita

абе.. не си е шега работа :shock:

Crematory

inaccessibility написа:

по откровен флуд рядко се среща, пък и оригинален, да ти е жал да го изтриеш направо :lol:

именно, а аз за съжаление, съм много жалостива :lol:

Циндил-Пиндил

Е как ше го триете като съм обещал още поне нанайсет епизода

kokteil_molotow

какво става сега с нея и теб? правихте ли секс на масата върху трохите или още не си готов?

Tripio

Циндил is back!

явно наистина няма такива животни като бивш наркоман, бивш пушач, бивш алкохолик.. и бивш флудър

coup

Какво се забавлявате - любовта се среща на най-странни места:в баничарници, сладкарници ...
:lol:

Ц-П, не се отчайвай, продължавай да ходиш в тая баничарница. :lol:

pora_e_priqtel

Що, ти да не си съдържателката?

duh_navodneniq

Къде е 2-ра част? Циндиле, обеща, айде че вече втора вечер няма да мога да спя

Циндил-Пиндил

Откъде да започна...
Преди всичко искам да изкажа най-сърдечни благодарности на всички вас пред екраните (досещате се защо не ги наричам монитори, нали :wink:

), следили тази драматична история с не по-малък трепет от мен самия. Съветите ви бяха пътеводна светлина за обърканата ми душа и без тях едва ли щях да се справя със сложната ситуация, в която се озовах в нанайсти епизод.
Вашата отзивчивост ме убеди, че съм взел правилното решение да поискам морална подкрепа и разбиране именно тук - във форума на Софийски Университет

Започвам.
Вече две поредни сутрини седя на същата маса, в същата баничарница... чакайки Нея. Жената на моя живот.
И ето, че тази сутрин търпението ми бе възнаградено. Още не бях достигнал сиреньето в баничката, когато стъклената врата се отвори... и аз вече знаех - беше Тя. Сещате се коя.
"Това може да е последният ми шанс" - казах си и решително прекосих заведението, спирайки се пред нея развълнуван, с наченатата баничка в ръка.
Разбрахме се с един-единствен поглед

Само миг по-късно вече седяхме заедно на масата, ръката ми държеше нейната, а с другата си чопкахме от баничката със сиренье и праз

Ех, скъпи съфорумци... Надали думите биха могли да опишат благоговението, което изпитвах в тези блажени мигове. Момичето от мечтите ми седеше до мен, хапваше от моята баничка и ми се доверяваше всецяло и напълно.
Толкова много неща си казахме, имах чувството, че я познавам не от двайсет минути, а от цяла вечност.
Времето летеше неусетно. Баничката бе на привършване, когато предложих да купя две малки бози - една за мен и една за нея... И тогава се случи непоправимото - тя се усмихна (но не по начина, по който ми се беше усмихвала досега) и каза, че не обича боза и би предпочела един айрян.
Един айрян. Айрян, който така силно ненавиждам. Айрян, от който като малък винаги ми ставаше лошо...
Вцепених се. Но само за миг. Един кратък миг, в който светът се преобърна. Бялото стана черно, а черното - още по-черно.
Втурнах се навън. Тичах като обезумял, без да спирам... не смеех да се обърна назад дори.
Влетях в нас, затръшвайки вратата и се свлякох на пода безпомощен, потънал в сълзи. :cry:

Моля ви, кажете ми, че постъпих правилно! Подобно несходство във възгледите при всяко положение би довело връзката ни до крах.
Приятели, успокойте ме! :cry: