радвам се, че и други го осъзнават. но помислете само - щом така лесно се манипулират събития, станали преди толкова малко време, с толкова свидетели, живи до днес, представете си само какво остава за вековете назад... според вас на каква част от историята може да се вярва???

На тази, която се основава повече на конкретни факти - имена, дати и т.н., а по-малко на интерпретации. В тях е проблемът! Не в нормалния и дистанциран разказ, а в преднамерени анализи и безсмислени синтези или гледни точки.

да, аз обаче имам предвид любимата ми гръцка (а после и византийска) история: източниците за нея са почти само гръцки... какво повече да кажа... (ако след 1000 години например учените изследват Студената война и се натъкват само на съветски или само на западни източници каква ще е историята?)
това важи в още по-голяма степен когато информацията е недостатъчна (говоря за по-дълбока древност), тогава историците приемат някоя хипотеза за най-правдива и като се позовават на нея създават хипотези и за по-късните времена, защото истрията, както знаем, е непрекъсната функция

Всеки историк се сблъсква с този проблем. Едно време покойният Александър Николаевич дори е написал една статия Interpretatio Thracica, която обяснява как трябва да се интерпретират траките в гръцките извори от тракийска гледна точка.
Аз си мисля, че в подобен случай е най-добре откровено да си признаем какво точно знаем, а не да изнасилваме извора. Напр. в древногръцките извори никъде не се казва, че траките са познавали атомната бомба, но и не се казва, че не са я познавали...Значи теоритично е възможно да са имали...

горе-долу е така, но може да се даде и друг някакъв пример...

За дните на траур и радост вече съм говорил... историята е доста сложна тема, за да я зачекваме тук и сега. Затова ще се придържам към темата на поста. Да, учил съм малко в 54...

по желание на автора...

Благодаря Любо! Много интересно четиво - за един достоен български офицер! Вечна му памет!

Чувствайки се част от българския народ, аз също ще изразя моето мнение, което е оформено на базата на факти, относно датата 9ти септември 1944та.Но преди това само ще спомена някои фундаментални събития случили се преди въпросната дата.Някои от тях са :

1. - Национално Обединение на българите в единно царство, става въпрос за огромния жест на Третия Райх - възвръщане към отечеството на ограбените български територии след ПСВ :Южна Добруджа, Вардарска Македония, Беломорска Тракия със Солун и островите в Бяло море – Тасос и Самотраки

2.Присъединяването на Царство България към Тристанния Пакт и резултатите от това:
България е на първо място на Балканите и на шесто в Европа; осъществяване на културен обмен със западните страни и преди всичко с Германия(гостувания на български музиканти, певци,ансамбли, театри... в Германия, и обратно); Процъфтяване на българскта икономика и последвалото от това покачване на жизнения стандарт.

Тези положителни събития маркирват историята ни обвързвайки ни с Германия.Но на 09.09.1944 прогресът на Българщината бе прекършен.Нахлулите в българските земи болшевишки орди поднесоха на поднос властта на ТЕХНИТЕ СЛУГИ-комунистите.Казвам "техните слуги" защото чрез идеологията и действията си те служиха изцяло в полза на СССР и срещу българщината- спомнете си кървавия терористичен акт извършен от агентите на коминтерна през 1925та година в църквата "Света Неделя".9ти септември не бе никаква "социалистическа революция", а натрапен преврат.След тази черна дата започна процеса на съветизация: целенасочено унищожение на интелегенцията-носителка на националните идеали, унищежаване на български паметници(по времето на Вълко Червенков), унищожаване на националистите(Бранници,Ратници,Легионери....), отнемане на собствеността, гавра с религията-крепителка на нацията през вековете...- и всичко това под диктовката на еврейските властници от Кремъл!

Моля те, Luv4o,
кажи ми че не си историк! Само туй да чуя....
Май си журналист или политолог...

Друга специалност съм, но това съвсем не ми пречи да изучвам подобни сфери.Разполагам с доста антикварни книги от 30те и начолото на 40те години на 20 век.

Добре. В коя от тях пише, че:
1. Вардарска Македония е взета от България след ПСВ? Нас ни учат, че никога не е влизала в границите на Третото царство.
2. Южна Добруджа сама Румъния ни я връща, вярно под натиск, но не само на Райха, а и на СССР, и дори на Италия, а и със съгласието на Англия.
3. До 15 май 1941 г. България никога не е владяла Тасос и Самотраки.
4. Нито ПСВ, нито ВСВ България не владее Солун. Там има немска окупация с гръцка администрация на ген. Цолакоглу.
5. Знаеш ли какво е Маришка префектура и защо Райхът не я дава на България?
6. Защо Западна Вардарска Македония не минава към България - Тетово, Гостивар, Дебър, Струга, Кичево? Тук и Гаврошчо може още доста да добави...
Не искам да минавам на по-оценъчната ти втора точка...

Заядливото ти отклоняване от главната тема не принадлежи към форума, а по-скоро към дискусия на 4 очи или елек.поща.Аз моята теза я изложиш достатъчно ясно.Книгите ги има в библиотеката, ако искаш в тях търси отговори на въпросите.

Срещу общата ти теза за комунистическите гадории, няма какво да се възрази! Все пак не ми хвали точно Третият райх! Но ако не сме точни, може лесно да бъдем атакувани. Когато фактите говорят и боговете мълчат, казали преди 4-5 000 години древните.

Прав си като казваш че "когато фактите говорят и боговете мълчат" и затова аз нито хваля Трерия Райх, нито го хуля- защото тук говорят именно фактите:)А тези факти са документирани в тоновете литераура от преди войната - Пезпрецедентни постижения в всички сфери на обшествения живот: социална, икономическа, културна, научна, философска, духовна и тн...Райха във всичките тези области е бил на светлинни години от другите страни.
ето и едно откъсче от писание на един очевидец на тази епоха което илюстрира само малка частица от Райха:

..."От тогава работникът знаеше, че всякаква физическа експлоатация или нарушаване на неговата чест и права вече не може да бъде допусната. Той изпълняваше своите задължения към обществото, но това бяха задължения отнасящи се до всички членове на предприятието, от президента на компания до обикновения куриер. Германските работници най-после имаха ясно установени права, които бяха отсъждани по арбитражен ред от Трудова комисия и привеждани в изпълнение от Почетния трибунал. Макар че тези мерки бяха изпълнени при условия на законност и умереност, това беше една истинска революция.

Това бяха първите мероприятия, предприети едва в края на 1933 г., и въпреки това първите ефекти вече се чувстваха. Големи и малки заводи и магазини бяха преустроени и преобразувани в съответствие с най-строгите хигиенни стандарти; вътрешните пространства- много често порутени и занемарени, бяха отворени към слънчева светлина, бяха построени нови спортни терени, много места за отдих бяха поставени на разположението на работниците, където те можеха да разговарят и да се отпуснат през почивките.

В течение на три години, тези постижения бяха приели следните измерения: Повече от 2000 завода- ремонтирани и разкрасени; 23 000 работни помещения модернизирани; 800 сгради - преустроени специално за събирания; създадени 1 200 спортни терена; 13 000 санитарни възли с течаща вода; 17 000 столови. Осемстотинте ведомствени инспектори и 17 300 местни инспектори имаха задължение да подпомагат и непрекъснато да надзирават тези обновления и нововъведения. Големите промишлени предприятия освен това имаха задължението да подготвят не само терени за всякакви спортове, но и да разполагат с плувни басейни. Германия беше изминала дълъг път от времето, когато уморените до смърт работници стояха натъпкани в занемарени бараки с мивки през работните почивки.

За да се осигури естественото развитие на работническата класа, бяха организирани курсове по физическото възпитание за по-младите работници;общо 8 000 такива курсове бяха създадени. На техническото обучение бе отдадено голямо влияние, със създаването на стотици работни училища, технически курсове и професионални изпити, както и конкурсни изпити за най-добрите работници, като за победителите бяха раздавани големи награди.

За да се чувстват винаги отпочинали и готови за работа, както възрастните така и младите служители, Адолф Хитлер разпореди създаването на мащабна институция, която да организира всяка година почивката на германския работник не само в Германия, но и в чужбина (организацията „Kraft durch Freude” - KDF: “Сила чрез радост”). Стотици хиляди служители имаха възможност всяко лято да се отпуснат на морския бряг. Великолепни пътнически кораби, снабдени с всички удобства бяха построени за германския работник и кръстосваха моретата. Специалните влакове превозваха почиващите до планините и морския бряг. Локомотивите, които превозваха безчислените работници-туристи само за няколко години пътуване из Германия, бяха изминали разстояние равно на петдесет и четири обиколки на земята!

Цената на тези популярни екскурзии бе почти незначителна, благодарение на много понижените цени утвърдени от Имперската банка.

Имаха ли тези реформи някои недостатъци? Не бяха ли някои от тях съпроводени с грешки? Това е възможно. Но няколко незначителни грешки не променяха огромните предимства и подобрения на всички тези мероприятия!

Тези преобразувания в работническата класа не бяха ли съпроводени с авторитаризъм? Това бе донякъде вярно. Но германският народ бе уморен от социализъм и анархия. Да се чувства истински управляван не беше неприятно за германеца. Всъщност, хората винаги са предпочитали да имат силен управник, който да ги води. Едно нещо е сигурно - беше настъпила окончателна промяна на убежденията на работниците, от които почти две трети през 1933 г. не бяха националсоциалисти.

Белгийският автор Марсел Лалор бе отбелязал: „Когато вие минавате през градовете на Германия и влизате в работническите квартали или посещавате германските фабрики и цехове, вие сте учудени, колко много работници носят националсоциалистически отличителни знаци, колко много флагове със Свастика може да се видят и в най-гъсто населените окръзи”. Единната работническа организация ”Германски Трудов Фронт” (Deutscher Arbeitsfront - DAF), създаден от Адолф Хитлер, бе приемана, както от работниците така и от работодателите в Райха с огромна благосклонност

Вече често можеше да видите лопатите на здравите младежи от Имперската трудова служба да блестят покрай германските шосета. Имперската трудова служба (Reichsarbeitsdienst - RAD) бе създадена от Адолф Хитлер служба, която събираше за няколко месеца при абсолютно равни условия, с една и съща униформа, германски младежи от 18 до 25 години - синове, както на милионери така и на най-бедни семейства. Всички трябваше да изпълняват една и съща работа и всички бяха подчинени на една и съща дисциплина. Те работеха на едни и същи строителни площадки и живееха в едни и същи помещения, те бяха осъзнали своята общност, бяха достигнали пълно разбирателство и се бяха разделили със своите стари класови предубеждения. След постъпване в Имперската трудова служба, всички започваха да живеят като другари - работниците разбираха, че синовете на богаташите не са чудовища и младежът от по-заможно семейство знаеше, че хората от работнически семейства също има своя чест и достойнство. Социалната омраза изчезваше и се развиваха граждани, обединени от идеята за национално и социално единство.

Хитлер вече съвсем спокойно можеше да посещава германските заводи и предприятия-нещо което никой от така наречените “десни” политици преди него не бе рискувал да направи-и тогава той бе приветстван от огромни тълпи работници, от стотици хиляди, както в заводите на “Сименс”. „За разлика от Фон Папен и другите провинциални господа”, бе казал Фюрерът на работниците, „на младини, аз бях работник като вас. И дълбоко в моето сърце аз съм останал това, което бях тогава”. По време на неговите дванадесет години управление, никакъв инцидент никога не се е случвал в завод посетен от него. Когато Адолф Хитлер бе сред народа, той бе като в свой дом и той бе приеман от всички като член на едно семейство, като член, който е постигнал най-много в своя живот. "