Като се замисля за приятелите ми и за мен,първото твърдение е вярно,за второ и трето обаче има различни варианти .

А за мен и моите приятели третото е вярно....
За мен лично първото е вярно, второто на моменти. Понякога изпитвам ужас от хората около мен. От много хора

дали и аз съм позьорче, щото слушам траш, пък не мисля че съм свит и комплексиран...?

И какво - като слушаш траш по презумция трябва да си свит и комплексиран?

Пиндила го загатна... пък и понахули тоя-оня че са позьори...

Лош Пиндил!

И аз, като тинейджър си мислих, че готините хора слушат готина музика, а а големите шибаняци кофти музика. После осъзнах, че съм бил в пълна заблуда - имам приятели, с които се разбирам добре и слушат лайна.
Музикалните възприятия се формират от това, което човек е слушал и което си е избрал да харесва. Ако на човек, който е слушал предимно поп до момента и му предложиш по-тежка музика голяма е вероятността да не я хареса в първия момент, но в последствие да я харесва. На това се гради мейнстрима и въобще модата.

Всеки човек е различен и хората, слущаши подобна музика също.

Аз лично мисля че има връзка между музиката и характера на човек, но тая връзка не е БАШ толкова силно изразена.Например един френд носи само кожени дрехи,кара черно харли и ако влезете у тях ш'си помислите че сте на бирен фест . Са ш'си кажете тоя е некав рокер- ДА ама НЕ -тоя човек слуша само Моцарт,Чайковски и т.н. и работи СЧЕТОВОДИТЕЛ. Сами си правете изводите!

Говорим за връзката (ако има такава) между музика и характер, а не между музика и външен вид/професионална ориентация

Ако има връзка м/у двете то аз страдам от силна форма на шизофрения

Харесвам доста неща, но съдейки по това какво слушам, когато съм сама съм склонна да вярвам, че има връзка и то голяма.
Съвсем не искам да обидя някой, но според мен, за да си падаш по по-популярна музика, ако мога така да нарека стиловете, слушани от по-голямата част на хората, то тогава не си наясно със себе си. Когато се познаваш намираш онова, което те отличава, не парадираш с него и не го демонстрираш умишлено, но това дава отражение върху интересите ти.
Точно това е и причината много хора да искат да приличат на други хора и им подражават. Не могат да кажат какво харесват, затова харесват онова, което харесват някои-си-там-от-квартала, иска да бъде приет от тях.
Върху всеки човек се оказва определено влияние от някъде, променя се, променя и интересите си. Когато сме деца харесваме детски писнички, харесваме ги всички, защото всички сме еднаквомислещи т.е. всички сме просто деца:) Питай ме сега, колегите от детската градина какво правят и какво слушат...
Музиката е идея, начин за възприемане на света, изказаната мисъл, заклещена в мозъка ти, тогава, когато си ти.

От оная психология, дето имахме във втори курс, научих две неща. Първото беше, че за малките деца анусът бил основен източник на удоволствие, а второто - по темата вече - е, че интровертните и екстровертните хора слушат музика различно. Интровертните хора би трябвало да се съсредоточават по-трудно, ако работят или учат на музика, защото те потъват в музиката, взимат я по-навътре, и отделят по-малко внимание на другите си дейности, докато звучи музика. Екстровертните хора пък работят много добре на музика и се съсредоточават по-лесно, защото умеят да я превръщат във фон и да посвещават вниманието си на други дейности, без да затъват в музиката.

А от друга страна на лекциите се каза, че екстровертността и интровертността се влияе от налягане върху мозъчната кора, което си е биологична даденост, т.е. така се раждаш. Не знам доколко е вярно, но ако е така, значи някакси биологично ти е обусловено дали ще затъваш в музиката, която слушаш, или не. Звучи малко странно.

И затова може би някои характери слушат музика, в която има къде да се затъва...if you know what i mean.

Ама тва са бози предполагам.

Това звучи интересно
Спомням си, че веднъж попитах един съученик как така успява да се подготви за всеки час в даскало и как си разпределя времето за учене. И той ми разправя, че като седне да чете задължително си пуска музика (да отбележа само, че беше единственият в класа, който слушаше чалга. И то по много ).
Прибирам се аз следобеда, пускам един албум на NOFX на касетофона и сядам да чета... Чета, чета, чета... По едно време касетката свърши (т'ва го разбрах на секундата, щото си м-м-м-м-ънках мелодиите и тактувах с крак) и аз се усещам, че още чета заглавието

мда,и аз съм като Циндила