Аз изпратих любимия си ( когато беше такъв ) в чужбина за няколко месеца - в другия край на Европа. Приех го изключително тежко, то не бяха ревове, тръшкания, не беше чудо. В един момент обаче ми се наложи така или иначе да свикна с мисълта, че физически той не е до мен. В същото време самото момче живееше с доста по-свежи мисли и не си скапваше живота заради липсата ми/му. Ако трябва да съм искрена, това разстояние отчасти погуби връзката ни ( други неща я довършиха ), но в случая не той беше виновен. На мен самата ми беше писнало от връзки от разстояние и в един момент реших, че е време да престана с това, каквото и да ми коства.
Сигурна съм, че в твоя случай нещата стоят/ще стоят по доста по-различен начин. Моят съвет : бъди много внимателна с него още преди да заминеш. Опитвай се всячески да му показваш колко много означава той за теб и че няма да те загуби, въпреки че ще сте далеч един от друг. Когато вече си там, не спирай да контактуваш с него ( телефон, интернет ), опитай се да му разказваш с подробности как живееш, как преминава денят ти. Така той ще се чувства доста по-сигурен, че връзката ви не върви към разруха. Ще се радва още повече, ако му пращаш неща по обикновената поща - така ще знае, че мислиш за него винаги и че му липсваш наистина. Опитай се да бъдеш ведра на изпращането - сълзите не помагат, наистина. Накарай го да говори повече с близките ти - приятели, роднини, докато те няма - така ще може да споделя повече от любовта си. И най-важното - не го оставяй с ни най-малко съмнение, че ще се върнеш, че ще му се обаждаш при първа възможност. Изненадвай го с и-мейли, обаждания и каквото измислиш.
Стискам ти палци и съм с теб

Късмет!