И това не е много елитарно. Сред публиката има всякакви.Пътувам с трамвай 22 за към Красна поляна. На спирка "Народна опера" се качат мъж и жена. Ватмана - "Оооо, бат Митко, как сме? Сватбари ли бехме, я кажи. Намерихте ли го тоя Фигаро?" Оня - "Не уе. Ние "Сватбата на Фигаро" сме я гледали. Охо. Епа изгледахме я един път, а аз помислих, че е свършила по едно време и епа земах без малко да си тръгна." Тука як смях с ватмана "Ама жената нали е с мен. Тя следи там сценарий ли кво му се вика, либеро ли, либрето ли." Ватмана "Да ве. Сега на кво бехте." Оня - "Ммм кво беше?" Обръща се към жена си, тя нещо измърморва, тоя - "Да бе, верно. Италианката в Алжир ли, в Пакистан". Отново кретенски смях. Ватмана "Добре". Толкова авторитетно го каза, сякаш знеше всички опери на Росини и не само - целия Романтизъм, Социален реализъм, Сюрреализъм, Импресионизъм, Модернизъм и тн. до наши дни. Идва спирка "Централни хали" и оня си казва чао с ватмана "Аре. За утре нали ше сме при Жиката? Да не се скатаеш с ракията?"
Второто мероприятие повече им подхожда за класата мен ако питате. Дам, и такива вече пропълзяват в Операта.