.

Източник:
http://nabludatel.info
Симион ПАТЕЕВ


----------------------------------------------------------------------------------

Димитър Колев е председател на Студентския съвет на СУ от една година. От толкова време и аз активно се занимавам с тази организация. Не сме първи приятели, но това не пречи да ни обединява една кауза, а тя се нарича - висше образование и свързаната с него проблематика. Все пак се познаваме добре, затова го помолих да проведем един разговор, в който аз повече ще питам, а той ще отговаря.

Смятаме, че е необходимо да се поддържа дебата за промяната във висшето образование и на ниво студенти, а не да се разчита единствено на интервюта с ректори, някои от които са прекалено консервативни и ги търсят за коментар единствено заради титлата и позицията им, а не заради реално свършени действия в полза на висшето образование. А консервативността им, забелязвате сами, не е от полза за никого. Уж сме големи оптимисти, а се оказа, че разговорът помежду ни премина по-скоро песимистично.



Трябва ли стопанското управление на държавните университети да се отдели от образователния процес?

В момента би трябвало стопанското управление на практика да е отделено от образователната дейност. Самият факт, че има зам.-ректор по стопанската дейност, показва, че би трябвало и в момента да се обръща известно внимание на него. Но някакви кардинални мерки, ако трябва да се вземат, това е, че трябва да се дава шанс на специалисти, които да се занимават с привличането на свежи финанси в университета. Имаме нужда от мениджмънт, маркетинг и реклама, които да освежат цялата система.

Западните университети имат фондации, алумни клубове и други различни начини за привличане на алтернативно финансиране.

Специално за Алумни клубовете, знаеш, че щяхме да правим и ние тази година. Все още не сме готови, но въпрос на време е това да се случи. Идеята е тези хора, които са завършили университета и знаят кои са пороците на системата, да ни помогнат да ги минимизираме. И евентуално с тяхно съдействие да се учредяват стипендии за студенти.

Защо толкова често СУ изпада в икономически кризи и се налага да търси допълнително субсидиране от държавата?

Не съм много компетентен да взема отношение по финансовите въпроси, но това, което прави на всички впечатление е, че системата е много застинала. Т.е. трудно се променя по какъвто и да е начин и като взаимодействие между различните звена, и като отварянето й към света. Може би една децентрализация по факултети ще доведе до положителни промени. Преди време знам, че деканите са били по-автономни. Т.е. са се разпореждали с финансови средства без да бъдат на пряко подчинение на ректора. Затова мисля че е необходима децентрализация по факултети.

Да го кажем опростено, за да разберат всички, не трябва за всичко да се грижи ректорът, а по-скоро е необходимо разделение на властите.

И на него не му е лесно, като гледам купчината документи, която го чака за подпис всеки ден. По-скоро той няма възможност да следи чисто технологично всички процеси навсякъде в университета. Затова отговорността трябва да се разпредели по факултети. Все пак има 15 факултета. Колкото и качествен ректор да си, просто няма как да следиш нещата в детайли, както би го сторил един декан, например.

Редно ли е само СУ да получи допълнителна субсидия за да покрие разходите си?

Другите дори вече си поискаха. Дали е редно или не, факт е, че му ги отпуснаха. Честно казано, не вярвах, че ще успее. Явно лобито си каза думата. Щом успява с едно интервю да спечели един милион, може би трябва да се замислим за другите неща, които говори, дали не е смислено да бъдат реализирани. По този повод ректорът говори от доста години СУ да се превърне в национален университет и бюджетът му да се отдели от този на останалите висши училища. И тук обаче не знаем нищо конкретно, освен това, че бюджетът ще бъде отделен. В перспектива частните университети ще дърпат много пред държавните. Ще привличат и преподаватели от държавните. Но за момента името СУ значи повече от тях.

Ако се въведе платен прием, както иска ректорът на СУ проф. Биолчев, ще се стабилизира ли финансовото положение или преди това трябва да се промени самата система, за да има положителни резултати?

Честно казано аз не виждам какво коренно ще се промени. Да, ще се налеят свежи пари в университета. Може би материалната база на места ще се подобри, но като цяло не виждам с какво платеният прием ще повиши качеството на образование. Дори напротив, с тази стъпка малко или много реномето на СУ ще падне, защото всеки, който иска да учи, ще може да си плати и да влезе. В този смисъл кандидатстудентските изпити губят смисъл. В момента тези, които не са успели да влязат отдават това на по-слабата си подготовка, а ако се въведе платен прием, това ще се промени и дори неподготвени ще имат шанса да влязат да учат.

В този ред на мисли трябва ли и приемът на студенти да се увеличава, както отново иска ректорът на СУ?

Те и сега студентите са много, според мен. Проблемът обаче не е, че влизат толкова много, а че всеки, който влезе, завършва. Например във Франция още през първата година има пресяване и само най-добрите продължават по-нагоре. Така че един много по-висок контрол може да доведе до положителни резултати.

В този контекст каква визия имаш за предстоящото изработване на новия Закон за висшето образование?

Доколкото чувам законът отново ще бъде резултат на някакъв вид компромис между различни интереси. Затова планираме следващата седмица да създадем работна група към Студентския съвет, която да избистри нашите предложения по новия закон.

А относно ефективността на студентските съвети какво смяташ?

Те са един вид междинно звено между студентите и администрацията. Човек, който е пряко ангажиран с такъв вид организация, отделя голяма част от времето си за тази работа. Съответно той не може да посещава редовно лекции, както и едновременно да ходи на работа. За положения труд и време той няма никаква награда за свършената работа. Мотивацията му е слаба, а в същото време мнозинството от студентите имат негативно отношение към структури като Студентския съвет. В един момент ти дори и да имаш огромно желание да вършиш обществено полезна дейност, се демотивираш. В този смисъл тази организация или трябва да се причисли като едно звено към администрацията или малките й правомощия да се свият още повече.

Има ли корупция в университета и застрашава ли тя нормалния образователен процес? Визирам доклада на “Отворено общество” за корупцията във висшето образование, където пряко са обвинени звена в СУ.

По принцип тези изследвания са базирани на анонимни анктети. Носят се слухове, че има корупция, обаче никой не сигнализира по какъвто и да е начин за нея. Така и при нас досега не е дошъл нито един студент, който да подаде оплакване.

Критики към администрацията имаш ли?

Най-напред голяма част от служителите в администрацията трябва да минат едно обучение за работа с компютър, за да има ефект от въвеждането на единна информационна система.

Дали единната информационна система не се отлага, защото много хора от администрацията се страхуват да не изгубят работата си?

Де факто това реално или късно ще се случи. Доказано е, че когато една система не работи по рационален начин, тя се самоизяжда. Така че дори да го бавят заради нечии интереси, това ще стане един ден. Пак повтарям, че самата система е много тромава.

Добре, от какво да се тръгне, за да има по-скоро положителна промяна в системата на държавното висше образование?

Досега всички идеи, които сме се опитали да прокараме са срещали една невидима стена. Дори от нас да тръгне тази промяна, ние трябва да отделим целия си живот, за да успеем да преборим системата. Затова искам да кажа, че не сме ние хората, които бихме могли да извършим тази промяна. Не ни е това и работата. Ние можем да даваме мнения, да критикуваме системата, но не можем да съградим нещо ново. Този въпрос откъде трябва да тръгне промяната си го задавам постоянно, но честно казано все още не мога да намеря адекватен отговор на него. Толкова много проблеми са, че не е възможно да допринесем за нещо с краткия си престой в Студентския съвет. Все пак сме дошли на първо място да учим, а не да прекарваме цялото си време в борби със системата.

В такъв случай имат ли изобщо бъдеще държавните висши училища?

Знаем че благото е публично и заради това на никой не му пука като го разходва неефективно. Дали ще пропилееш нещо или не, на теб като държавен служител не ти пука.
Има някой неща, които не са толкова ценни в момента, обаче в дългосрочна перспектива, ако ги развиваш, чрез определено внимание, което отдава обществото, в случая университета, те се оказват много по-важни, от други, които бизнесът би се убил да ги финансира и да ги развива. Ако погледнем в дългосрочна перспектива, тези неща, които сега изглеждат слабо доходоносни, като развитието на някои специалности, след време се оказват много важни. Но ако се замислим глобално след време тези неща може да се окажат изключително ценни. Затова трябва да има някакво кътче, което да е като самосъзнание, което да показва, че има някои неща, които си заслужава да бъдат общи и да бъдат поддържани чрез данъците на всеки от нас, за да бъдат развивани.

Трябва ли да внимаваме с пускането на бизнеса в университетите?

Разбира се. Винаги трябва първо да си отговорим на някой въпроси как, защо и кой има интерес. Дали с това богатите ще станат още по-богати, а бедните още по-бедни. Има някой въпроси, които никой сега не ги задава. Едни говорят, че трябва да има държавни университети, други искат навлизане на бизнеса, но защо, никой не отговаря.

Прекалено много ли са университетите в България?

В сравнение с другите държави броят им е убийствено голям. И броят на студентите като пропорция на населението също е голям. Това трябва да се промени, защото мнозина от тях фактически не излизат специалисти. Има такива, които получават диплома, която в един момент не им е от полза, защото тези знания, които са вписани в дипломата те ги нямат. И съответно когато работодателят търси определени умения, ти ги нямаш. Затова съм за по-строги критерии при подбора и образованието на специалисти.

Компроматите срещу ректора положителна роля ли изиграха?

По принцип е добре винаги да има дискусия и нещата да се поставят под съмнение. Добре е да се говори за тези неща.

.