П: Либийският съд осъди на смърт българките и палестинеца, обвинени в заразяването със СПИН на либийски деца
19 декември 2006 | 11:26 | Агенция "Фокус"
Триполи. Либийският съд осъди на смърт петте български медицински сестри и палестинския лекар, обвинени в заразяването със СПИН на над 400 либийски деца, съобщава АП.
Съдията по делото Махмуд ал Хуейса прочете присъдата по време на днешното заседание на процеса, продължило седем минути. Присъдата може да бъде обжалвана в 30-дневен срок.
О_О...Сериозно. Много ми е трудно да повярвам, че има държава, в която международните закони не важат. В която всичко зависи от жажда за отмъщение и търсене на изкупителни жертви за собствената вина. В която вярват не на световни изследвания, разследвания и доказателства, а на изтръгнати с мъчения признания. Държава, в която явно се потъпкват човешки права и живот на деца и чуждестранни граждани се ползва за разменна монета и облаги.
От друга страна на въпроса - те защо останаха?! Когато всички други успяха да си тръгнат, те останаха - за пари! Имали да изчакват неполучени заплати. Защо майката на мой познат - мед. сестра по същото време с тях в Либия, познават се - защо тя си дойде, а те не? Животът ти, психическото ти здраве - парите по-важни ли са от тях? Съсипването на семейството...А те са знаели, че нещо се мъти и пак не са тръгнали...
От трета страна - нашата държава какво направи по въпроса?Защо другите задължиха медиците си да напуснат държавата, а ние им дадохме право на избор - посъветвахме ги? Кога ще научим да пазим гражданите си в чужбина? Особено в една дива чужбина, където заслепението и фанатизма достигат своя връх под диктаторско управление?!
И накрая - всъщност, разбирам ги либийците. Не знам какво е и не искам да узнавам какво е изведнъж да се окаже, че детето ти е болно или че е заразено със смъртоносна болест. Разбирам и държавата им, която се чувства права и силна, за да не признае своите грешки - ниска хигиена, необразованост...И аз бих била гневна, яростна, ако това се бе случило тук. Но бих признала световните изследвания и бих се обърнала срещу собствената си държава, която е позволила да се случи това в замърсена болница.
В заключение - мнението ми най-вероятно е продиктувано от всичко, което съм чела и слушала по медиите по въпроса - не ангажирам никого с него. Най-вероятно мозъкът ми е медийно промит и не виждам истината. Либийската истина.

Този път няма да си спестя крайното изказване:

КУР ЗА ЛИБИЯ!!!

не кур, ами напалм!

Да живее "тихата политика".Ако не дай си боже наистина ги убият,за мен лично,а и за всеки нормален човек предполагам това значи война !

***ИНТЕРВЕНЦИЯ***

абе война... с наш'та армия...
ама не е възможно да си правят квото си искат тия идиоти, не стига, че 7 години се гаврят с медиците, и с целия народ, ами остава и наистина да ги убият... абсурдно е!

малко вероятно е да изпълнят присъдата, получат ли си дивидентите ги осъждат на 7г строг тъмничен режим и ги освобождават на момента
хмм война, те не притежаваха ли ядрени оръжия??

Не знам колко може да помогне това и дали изобщо ще стигне до някой...Но освен това и протести, какво може да направим ние, българските граждани? Да се запишем в армията, може би...

http://www.petitiononline.com/bulgaria/petition-sign.html

кура бачка само при жените, иначе колкото и да си го развяваш - йокфайда!
за ядрени оръжия: май-май притежават, неофициално и противозаконно, както разбира се и Израел, Пакистан и Сев. Корея (Иран май няма да успее да се вкара в тоя елитен клуб)
а за дивидентите незнам, ама самото твърдение че медиците ни участват в някакъв заговор звучи като обвинение (абсурдно и параноично) и към държавата ни! като че ли ние сме искали това! добре че на този процес не вярва никой извън Либия!
а цялата тая работа е една голяма чикия и не знам какви точно дивиденти очакват либийците(щото надали някой им се връзва), както и не знам защо международната общност (тази прекрасна дума!) не се намеси най-накрая категорично! все пак Израел изравниха цяла държава заради един пленен войник! за подобна гавра Либия си го заслужава далеч повече!

Защото сме никои. Колкото и да ми е тъпо да го кажа.

не е нужно да сме някои! имаме задължения, но не и права пред международното право, така ли???

здрасти

лицемерна история, но поне да не беше толкова очевидно