Не е вярно, доста време вярваше, че съм позитивно луд А иначе задгробния живот наистина така си го представям

Ако темата е още за живота след смъртта, хм, да се изкажа.

Нищо не става след смъртта - просто хората не могат да приемат тази мисълта и са си измислили разни неща като рай, ад, задгробен живот, прераждания... В действителност обаче нищо интересно не става. Затова трябва да се стараеш да използваш живота си пълноценно, колкото и тъпо да звучи, защото после ...

Плашещо!

Винаги съм се чудела защо хората толкова се ужасяват от смъртта. И дали ги е страх да умрат, или по философски мислят в перспектива и се ужасяват от възможните перспективи. Даже се сещам за един филм, дето някакъв дядка описва на едни дечица Рая и те почват да ах-кат колко им се умира... За съжаление все още не съм научила какво става ПОСЛЕ от достоверен източник. Което значи, че май ще умра с интерес
Сещам се за някакво психотестче дето те карат да подредиш една черна стая и това била представата ти за смъртта. Или може би за това след нея. Та как изглежда вашата черна стая? Между другото тая тема може да стане страшно смислена, което е плашещо. Но човек никога не знае
tamerlan, добрютро и от тук

"- Оптимист ли сте?
- Не, аз съм обикновен човек".
Интервю с един... ром по тв7 преди около 5 мин.
На пръв поглед няма връзка с темата... но бих казал, че това може да е есенцията
Не искам да задълбавам, щото репи-с-лучец ще ме обвини, че се правя на "Балканджи-Йововата хубава Яна"

материята не може да изчезне, дори след клиничната ни смърт тялото ни ще продлжава да живее...

клетките ни постепенно ще умират, а някои дори ще продължават да се размножават...

после нашето тяло ще се превърне в белтъци за друго живо същество или най-малкото ще претърпява хиляди, милиони химични реакции...

въпросът е дали разумът ни ще умре, дали няма някаква част от същността ни, която може да оцелее и след клиничната смърт на тялото ни

Все повече и аз самата се самоубеждавам в тази теза и направо ми се реве..
Някак си не искам да е така!
егаси за какво живеем, след като ще умрем...
направо не искам да се замислям, че току виж ме хванала някоя друга депресия.
По-добре да си живея живота. И вие така

Ами, какво да ти кажа, аз пък не се отчайвам от този факт. Животът е нещо невероятно, дадено ти е един път по случайност - можеш да го изживееш по различни интересни начини. Какво тъжно има в това?

Тъжното е, че свършва...

Е, недей да плачеш - това е нормалният развой на нещата

не разбирам защо не възприемате теорията ми за глистите! подплатена е и с разкази на хора, които са изпадали в клинична смърт и после са ги съживявали
според мен всеки биологичен вид си има астрален вид-близнак, хората и глистите са такива например. така като умре човек се преражда в глист, като умре глист се преражда в човек...
подобни виждания са застъпени и в хиндуизма, и в даоизма, както и във вярванията на южноамериканските индиянци

Лелее,хората сме глисти

толкова невероятно ли звучи???

Ми не

след подобна тема как да не почне човек да си говори сам